Майкъл Конъли: Завръщането на поета

Потиснах гнева си и се съсредоточих върху ситуацията. Тери Маккейлъб отстъпи назад в здрача. Приближих се към Бакъс, като се питах какво иска да ми каже Рейчъл. Да го поваля ли? Нима искаше да го застрелям?

Направих още две крачки.

— Легни — заповядах. — Далече от оръжията.

— Както кажеш.

Той се обърна, сякаш за да се отдръпне от захвърлените на пода оръжия и да избере място да легне.

— Тук има локва. Камината тече.

И без да изчака отговора ми, пристъпи към прозореца. Изведнъж разбрах какво ще направи.

— Не, Бакъс!

Ала думите ми не го спряха и той се хвърли с главата напред към прозореца. Дограмата се беше скапала от годините на слънце и дъждове като днешния, дървото се пръсна и се посипаха стъкла. Втурнах се към дупката и видях блясъка на втория пистолет на Бакъс. Резервният план.

Две бързи изтрещявания и чух куршумите да изсвирват покрай мен. Наведох се и отвърнах на огъня, без да гледам. После клекнах на пода, придвижих се под прозореца и надникнах от другата страна. Бакъс го нямаше. На земята видях малък двузаряден деринджър. Второто му оръжие беше малък пистолет и сега той бе невъоръжен, освен ако нямаше втори резервен план.

— Ножът, Хари — извика зад мен Рейчъл. — Освободи ме!

Грабнах ножа от пода и бързо прерязах пластмасовите ленти на китките й. Обърнах се към Томас и пъхнах ножа в дясната му ръка, за да може да се освободи сам.

— Извинявай, Ед — казах.

По-късно щях да му се извиня както трябва. Отново се извъртях към Рейчъл, която стоеше до прозореца и се взираше в здрача. Беше вдигнала пистолета на Бакъс.

— Виждаш ли го?

Отидох при нея. Трийсетина метра наляво течеше реката. Преливащите води носеха цял дъб, изтръгнат от корените. Зърнах движение и видях Бакъс да изскача иззад бугенвилиите и да се хвърля към оградата, която предпазваше хората от реката. В момента, в който се покатери на нея, Рейчъл вдигна пистолета и изстреля два куршума. Бакъс се строполи на чакъла до канала, но отново скочи и се затича. Не го беше улучила.

— Не може да мине през реката — казах. — В безизходица е. Насочва се към моста при Сатикой.

Знаех, че ако стигне до моста, ще го изпуснем. Можеше да пресече и да изчезне в квартала от западната страна на канала или в търговската част край Десото.

— Аз ще тръгна оттук — каза Рейчъл. — Ти вземи колата и го пресрещни. Ще го сгащим на моста.

— Ясно.

Хукнах към вратата и пороя. Извадих мобифона си и го подхвърлих на Томас.

— Повикай ченгетата, Ед — извиках през рамо. — Докарай ни подкрепление.

Рейчъл извади пълнителя от пистолета на Бакъс и установи, че са изстреляни само два патрона — от самата нея. Зареди го отново и се приближи до прозореца.

— Искаш ли да дойда с теб? — попита иззад нея Ед Томас.

Рейчъл се обърна. Той се беше освободил и стоеше с нож в ръка.

— Направи каквото ти каза Хари. Повикай подкрепление.

Тя се покатери върху перваза и изскочи навън в дъжда. Бързо мина през бугенвилиите и се провря до оградата на реката. Пъхна пистолета на Бакъс в кобура си и прескочи оградата. Ръкавът на сакото й се закачи за нещо и се разпра. Рейчъл скочи върху чакълестия бряг на половин метър от ръба, погледна долу и видя, че остава по-малко от метър водата да прелее. Вълните се плискаха в бетона с оглушителен рев, който вещаеше смърт. Тя се извърна — и забеляза тичащия Бакъс. Беше преполовил разстоянието до моста при Сатикой. Втурна се подире му. Стреля веднъж във въздуха, за да го накара да мисли за онова, което го преследва, а не за онова, което го очаква при моста.

Мерцедесът поднесе и спря до тротоара на моста. Изскочих през вратата, без да си направя труда да угася мотора, и се затичах към парапета. Видях Рейчъл да тича покрай канала към мен с насочен напред пистолет. Обаче не забелязах Бакъс.

Огледах се. Нищо. Не можеше да ме е изпреварил до моста. Втурнах се към портала отстрани на моста, през който се излизаше на брега на канала. Беше заключен. Единствената възможност бе Бакъс да се крие под моста.

Прескочих портала и стъпих на чакъла. Изправих се, насочил пистолета си с две ръце към тъмния отвор. Вмъкнах се вътре в мрака.

Грохотът на буйната вода отекваше под моста. Долната му страна беше разделена от четири големи бетонни подпори. Бакъс спокойно можеше да се крие зад всяка от тях.

— Бакъс! — извиках. — Ако искаш да останеш жив, излез! Веднага!

Нищо. Само ревът на реката. После чух далечен глас и когато се обърнах, видях Рейчъл на стотина метра от себе си. Викаше нещо, обаче водата заглушаваше думите й.