Майкъл Конъли - Завръщането на поета

— Здравей, Рейчъл — с хирургически променения си глас я поздрави Робърт Бакъс. — Каква изненада да те видя тук.

Тя се вцепени и в този момент разбра, че Бакъс не може да бъде изигран по никакъв начин, че знае всички номера и подходи. Рейчъл имаше един-единствен шанс. Бош.

— Здравей, Боб. Отдавна не сме се виждали.

— Да, така е. Искаш ли да оставиш оръжието си тук и да дойдеш с мен в библиотеката?

Рейчъл остави зигзауъра върху една от купчините книги на билярдната маса.

— Аз пък си мислех, че цялата къща е библиотека, Боб.

Бакъс не отговори — сграбчи я отзад за яката, притисна пистолета в гърба й и я бутна напред. Излязоха от стаята и влязоха в съседната, малко помещение с два дървени стола с високи облегалки, обърнати към голяма каменна камина. В нея не гореше огън и Рейчъл чу дъжда, който се стичаше по комина. В камината се бе образувала локва. Дъждът обливаше прозорците от двете й страни и скриваше гледката навън.

— Случайно имаме точно толкова столове, колкото са ни нужни — рече Бакъс. — Заповядай, седни.

Завъртя я грубо пред единия стол и я натисна надолу. Бързо я претърси за други оръжия, после се отдръпна и пусна нещо в скута й. Рейчъл погледна другия стол и видя Ед Томас. Китките му бяха завързани за стола с широка лепенка. С още две лепенки шията му бе завързана за облегалката. В устата му беше напъхана платнена салфетка и лицето му бе тъмночервено.

— Боб, стига вече — каза Рейчъл. — Вече доказа каквото искаше. Няма…

— Сложи лентата на дясната си китка и я завържи за страничната облегалка на стола.

— Моля те, Боб. Нека…

— Действай!

Тя уви пластмасовата лента около страничната облегалката и китката си.

— Стегнато, но не прекалено. Не искам да остави следа.

Когато Рейчъл свърши, той й каза да постави свободната си ръка върху другата странична облегалка, приближи се и й постави другата лента. Накрая отстъпи назад, за да се възхити на работата си.

— Така.

— Боб, двамата сме направили много хубави неща заедно. Защо правиш това?

Бакъс я погледна и се усмихна.

— Не знам. Но хайде да поговорим за това по-късно. Трябва да приключа с детектив Томас. Отдавна трябваше да го направим. И само си помисли, Рейчъл, ти ще гледаш. Каква рядка възможност!

Бакъс се обърна към Томас и измъкна салфетката от устата му. После бръкна в джоба си и извади сгъваем нож. Отвори го и със светкавично движение преряза лентата на дясната китка на жертвата си.

— Е, докъде бяхме стигнали, детектив Томас? До третия ред, струва ми се.

— По-скоро до последния.

Рейчъл позна гласа на Бош — бе се разнесъл зад нея. Обърна се да погледне, но високата облегалка й попречи.

Неподвижно държах пистолета напред в опит да измисля най-добрия начин да се справя с него.

— Хари — спокойно каза Рейчъл. — Той държи пистолет в лявата си ръка и нож — в дясната. Силната му ръка е дясната.

Казах му да остави оръжията. Той се подчини, без да се колебае. Това ме смути — сякаш преминаваше прекалено бързо към резервния си план. Друго оръжие ли имаше? Или в къщата имаше друг убиец?

— Рейчъл, Ед, добре ли сте?

— Да — отвърна Рейчъл. — Накарай го да легне по очи, Хари. В джоба му има сковаващи ленти.

— Къде е пистолетът ти, Рейчъл?

— В другата стая. Накарай го да легне, Хари.

Пристъпих напред, обаче спрях да огледам Бакъс. Той отново се бе променил. Вече не приличаше на човека, който се бе представил като Шанди. Нямаше брада, нямаше шапка върху сивата коса. Лицето и главата му бяха бръснати. Изглеждаше съвсем различен.

Направих още една крачка напред, но отново спрях. Изведнъж си помислих за Тери Маккейлъб, жена му, дъщеря му и доведения му син. Помислих си за общото ни призвание и за изгубеното. Още колко злодеи щяха да останат на свобода заради убийството на Тери? Обзе ме ярост, силна като реката. Не исках да карам Бакъс да ляга на земята, да го сковавам и да гледам как го отвеждат с патрулна кола, за да го затворят до края на живота му като световноизвестна звезда. Исках да му отнема всичко онова, което беше отнел от приятеля ми и от всички други.

— Ти уби мой приятел — казах. — И затова…

— Недей, Хари — помоли ме Рейчъл.

— Съжалявам — отвърна Бакъс. — Обаче аз свърших доста работа. Кой може да е този твой приятел?

— Тери Маккейлъб. Той беше и твой приятел и ти…

— Всъщност исках да се погрижа за Тери. Да, той имаше потенциала да стане заплаха за мен. Но аз…

— Млъквай, Боб! — извика Рейчъл. — Ти не беше достоен дори да носиш обяда на Тери. Прекалено е опасно така, Хари. Повали го на земята! Хайде!