Майкъл Конъли - Рисковете на професията

Подпря се на ръба на едно от бюрата и мрачно загледа труповете.

— Никой не можеше да предвиди какво ще стане — каза Пиърс. — Ще кажа каквото поискаш.

— Благодаря. Може би ще трябва да си търся нова работа.

— Имаш я.

Ренър стана от бюрото и се отпусна на стола. Лицето му се изкриви от болка.

— Не мърдай и мълчи. Лекарите ей сега ще дойдат.

Но Ренър не му обърна внимание.

— Спомняш ли си какво каза Зелър? За това как си намерил сестра си, но не си казал на никого.

Пиърс кимна.

— Не се тормози повече за това. Всеки има право на избор и решава по какъв път да тръгне. Разбираш ли?

— Да.

Вратата се отвори и Хенри подскочи. В лабораторията влезе Гонзалвес.

— Идват. Всички. Линейката ще дойде след четири минути.

Ренър кимна и погледна Пиърс.

— Ще я дочакам.

— Радвам се — каза Хенри, после се обърна към Рудолфо. — Извика ли Върнън?

— Да. Идва.

— Добре. Отиди на входа и ги доведи тук.

Пазачът тръгна и Пиърс се замисли как Клайд Върнън ще реагира на случилото се в лабораторията, която бе назначен да охранява. Знаеше, че бившият служител на ФБР адски ще се ядоса — нали щеше да се наложи да дава обяснения.

Отиде до трупа на Коуди Зелър и се вторачи в човека, когото познаваше толкова отдавна. Помисли си, че всъщност съвсем не го е познавал. Обзе го тъга. Запита се кога приятелят му е тръгнал в погрешната посока. Дали това бе станало в Пало Алто, където всеки от тях бе избрал бъдещето си? Или по-наскоро? Коуди бе казал, че мотивът му са парите. Но Хенри не беше сигурен дали причината е толкова проста и лесно обяснима.

Обърна се и погледна Ренър, който явно губеше сили. Беше се навел напред и се бе прегърбил. Лицето му беше съвсем бледо.

— Добре ли си? Може би трябва да легнеш.

Детективът не обърна внимание на въпроса и на предложението. Още разсъждаваше върху случая.

— Най-жалкото е, че всички са мъртви — каза той. — Сега може би никога няма да намерим Лили Куинлан. Имам предвид трупа й.

— Има няколко неща, които не ти казах — каза Хенри.

Ренър се вторачи в него.

— Знаех си. Казвай.

— Знам къде е трупът й.

Детективът го изгледа, после кимна.

— Трябваше да се сетя. Откога знаеш?

— От днес.

Ренър поклати глава.

— Е, казвай.

Пиърс седеше в кабинета си на третия етаж и пак чакаше да се срещне с ченгетата. Беше шест и трийсет в петък сутринта. Следователите още бяха в лабораторията. Детективите чакаха сигнал да слязат долу и прекарваха времето си, като го въртяха на шиш, за да им разкаже подробности за случилото се в подземието на сградата.

След час Хенри им каза, че има нужда от почивка, и отиде в кабината си. Стоя сам само пет минути, после Чарли Кондън подаде глава през вратата. Клайд Върнън го бе събудил.

— Може ли да вляза, Хенри?

— Разбира се. Затвори вратата.

Кондън влезе, погледна го и потрепери.

— Бррр!

— Да.

— Някой каза ли ти какво става с Годард?

— Не всичко. Искаха да знаят къде са отседнали той и Бечи и аз им казах. Мисля, че ще отидат и ще ги арестуват като съучастници в заговор.

— Още ли не знаеш за кого са работили?

— Не. Коуди не каза. Предполагам, че за някой от клиентите му. Ченгетата ще разберат това или от Годард, или когато претърсят дома на Зелър.

Кондън седна на канапето до бюрото на Пиърс. Не беше в обичайния си костюм и изглеждаше много по-млад в неофициални дрехи.

— Трябва да започнем отначало — каза Хенри. — И да намерим друг инвеститор.

Кондън го погледна недоверчиво.

— Шегуваш ли се? След всичко това? Кой ще…

— Още сме в бизнеса, Чарли. Най-важното все още е науката. Патентът. Инвеститорите ще дойдат. Трябва да намериш друг „кит“.

— Лесно е да се каже.

— С всичко на този свят е така. Лесно е да се разкаже какво ми се случи снощи и през последната седмица, но е трудно да се преживее.

Кондън кимна.

— Сега никой не може да ни спре.

— Точно така. През следващите няколко седмици ще бъдем в центъра на вниманието на медиите. Трябва да намерим начин да превърнем това в наше предимство и да привлечем инвеститори, а не да ги отблъснем. Не говоря за ежедневните новини, а за научните списания и за индустрията.

— Ще имам грижата за това. Но знаеш ли кое ще е най-слабото ни място?

— Кое?

— Ники. Тя беше говорителят ни. Нуждаем се от нея. Ники познава репортерите. Кой ще се оправя с тях? Ще се занимават с нас през следващите няколко дни или докато не се случи следващата сензация, която да ги привлече.