Майкъл Конъли - Рисковете на професията

Хенри поклати глава. Припомни си спора им отпреди три години и това потвърди решението му.

— Ще има твърде много смущения от процесора върху експериментите. Знаеш го. Но това няма връзка с въпроса. Проблемът е подслушвателното ти устройство. Може и да се прехвърлих от компютърни науки в химия в Станфорд, но още знам някои неща. Сложих картата за модема в преносимия си компютър и я използвах за телефонна връзка. Програмирана е. Свързана е със сайт за складиране на информация, регистриран като „ОбречениИнк“. Но ти вече знаеш това. Предполагам, че сайтът е много активен. Мисля, че си инсталирал „надушвача“, когато се преместихме тук. И от три години наблюдаваш, подслушваш и крадеш.

Коуди поклати глава и остави устройството на бюрото.

— Преди около година — след като назначих на работа Лараби, ти си започнал да четеш съобщенията по електронната поща за проекта „Протей“. После имаше размяна на писма между Чарли и адвоката на „Амедео“. Проверих. Запазил съм всичките си съобщения. Параноик съм в това отношение. Разбрал си какво става от електронната поща. Не самата формула. Не сме толкова глупави. Но си разбрал достатъчно, за да знаеш, че я имаме и какво ще правим с нея.

— Е, добре. И какво, ако съм го направил? Подслушвах. Голяма работа.

— Продал си ни. Използвал си онова, което знаеш, за да сключиш сделка с някого.

Зелър тъжно поклати глава.

— Виж какво, Хенри, ще си тръгвам. Мисля, че прекарваш твърде много време тук. Когато навремето горях пластмасовите колички, главата ужасно ме заболяваше от миризмата. Искам да кажа, че и на теб сигурно не ти се отразява добре.

Пиърс стана. В гърлото му заседна буца от гняв.

— Ти си ме натопил. Не знам каква е играта, но ти си ме прекарал.

— Побъркал си се! Нямам представа за какво говориш. Да, слухтях. Това е от хакерския ми инстинкт. В кръвта ми е. Да, аз сложих устройството, когато инсталирах системата. Да ти кажа истината, почти бях забравил за това. Нещата, които виждах, бяха много скучни. Преди почти две години престанах да проверявам сайта. Това е. Не знам нищо за никакво натопяване.

— Досещам се каква е връзката ти с Уенц. Сигурно си инсталирал защитата на системите му. Тематиката едва ли ти е била скучна. Бизнесът си е бизнес, нали?

Зелър не отговори. Но Хенри и не очакваше отговор. Така че продължи.

— И телефонният номер. Отначало помислих, че асистентката ми е поискала номера, за да започне осъществяването на плана. Но после разбрах, че не е така. Ти си получил новия ми номер по електронната поща. Изпратих го на всички от приоритетния списък. И си го записал в уебстраницата на Лили. И започнаха обажданията. Някои вероятно са били от хора, които си подставил, а останалите — от истински клиенти. Точно затова не намерих сметки от телефонната компания в къщата й. Защото щяха да покажат, че всъщност номерът й не е бил даван на мен. Но онова, което най-много ми тежи, е сестра ми. Ти знаеш за нея. За онази нощ, когато я намерих и не можах да я убедя да се прибере. Това е било част от плана и от профила. Ти си знаел, че този път няма да се откажа, че ще търся Лили и ще попадна в капана.

Коуди се обърна, тръгна към вратата и се опита да превърти валчестата дръжка, но не можа да отвори. Трябваше да вкара комбинацията, за да излезе.

— Отвори вратата, Хенри. Отивам си.

— Няма да си отидеш, докато не разбера каква е играта. За кого го правиш? Колко ти плащат?

Зелър набра комбинацията, отвори вратата и погледна Пиърс.

— Vaya con dios 6 6 Бог да е с теб (исп.) — Б. пр. , готин.

— Откъде знаеш комбинацията?

Думите му накараха Зелър да спре и Пиърс се усмихна. Коуди знаеше комбинацията и я използва и това беше равносилно на самопризнание. Не беше кой знае какво, но все пак имаше значение.

— Откъде знаеш комбинацията? Променяме я всеки месец. Идеята беше твоя. Изпращаме я по електронната поща на лаборантите, но ти каза, че от две години не си проверявал „надушвача“. Тогава откъде я знаеш?

Хенри се обърна и посочи устройството. Зелър проследи погледа му и очите му се спряха на подслушвателното устройство. После забеляза нещо и се върна в лабораторията.

— Защо си изключил монитора, Хенри?

Без да дочака отговор, Коуди се приближи до компютърната станция, протегна ръка и натисна бутона на монитора.

Екранът се активира и той се вторачи в него. Там се появи текстът на разговора им.

Програмата беше хубава. Изследователите в лабораторията я използваха редовно, за да диктуват записките си за експериментите или да описват извършените тестове.