Майкъл Конъли - Рисковете на професията

Докосна стената, ориентира се и се вмъкна в лабораторията за наблюдения.

После бавно се изправи и се ослуша за звук или движение. Чу изщракване на метал. Уенц слагаше нов пълнител.

— Хей, умнико — извика той. — Сега сме само аз и ти. Приготви се, защото идвам. И ще направя повече, отколкото само да те накарам да запалиш лампите.

И се изкикоти.

Пиърс бавно превъртя дръжката на вратата на лабораторията, безшумно я отвори, влезе вътре и затвори. Действаше по памет. Направи две крачки напред, после четири вдясно, протегна ръка и докосна стената. Прокара пръсти по нея и намери прибора за нощно виждане с топлинен резонанс, който бе използвал сутринта по време на демонстрацията пред Годард.

Сложи си го и го фокусира, после извади пистолета.

Отвори вратата на лабораторията и видя разнообразие от цветове. Тялото на Изверга бе простряно до тесния коридор и бе оцветено в синьо. Главорезът беше мъртъв.

До стената вдясно от главната компютърна станция се бе свило тяло, обагрено в яркочервено и жълто. Рудолфо Гонзалвес. Пазачът беше жив.

Пиърс погледна вдясно и видя още две неподвижни фигури. Едната беше отпусната върху изследователската станция и бе оцветена в синьо. Коуди Зелър. Другото тяло лежеше на пода и се виждаше в червено и жълто. Ренър. Детективът беше жив. От лявото му рамо течеше кръв.

Уенц беше изчезнал.

Но това не беше възможно. Сигурно бе влязъл в някоя от страничните лаборатории и търсеше прозорец или друг източник на светлина, откъдето да атакува от засада.

Хенри прекрачи прага и изведнъж две ръце се вкопчиха в гърлото му и го приковаха към стената.

Зрителното му поле се изпълни с пламтящо червено чело и сюрреалистичните очи на Били Уенц, който завря дулото на пистолета си под брадичката му.

— Добре, умнико. Това бе краят.

Пиърс затвори очи и се приготви за куршума. Но изстрел не се чу.

— Запали шибаните лампи и отвори вратата. Хенри не помръдна. После разбра, че преди да го убие.

Уенц се нуждае от помощта му. Но пък дребният гангстер не знаеше, че в ръката му има пистолет. Уенц го разтърси.

— Казах, запали лампите.

— Добре, добре. Лампи.

И докато го казваше, Пиърс вдигна пистолета към слепоочието на Уенц и натисна два пъти спусъка. Нямаше друг избор. Осветлението се включи почти едновременно с изстрелите. Хенри свали от очите си прибора за нощно виждане. Уенц за миг остана прав — в лявото му слепоочие имаше дупка — после се строполи на пода.

Хенри си пое дъх и се огледа. Гонзалвес бавно се изправяше.

— Добре ли си, Рудолфо?

— Да, сър.

Пиърс погледна Ренър и видя очите му — отворени и зорки. Детективът дишаше тежко. Лявото му рамо и гърдите му бяха облени в кръв.

— Отиди горе и се обади по телефона, Рудолфо. Извикай линейка и им кажи, че е простреляно ченге.

— Да, сър.

— После се обади на полицията и им кажи същото. Повикай и Клайд Върнън. Да дойде веднага.

Пазачът забърза към коридора. Наложи се да прескочи трупа на главореза. Пиърс видя дупка от куршум в средата на гърлото на чудовището. Изстрелът на Ренър беше точен. Хенри осъзна, че не бе чул Изверга да пророни дума.

Приближи се до ранения детектив и му помогна да се измъкне изпод бюрото. Дишането на Ренър беше неравномерно, но на устата му нямаше кръв. Значи белите му дробове бяха непокътнати.

— Къде те улучи?

— В рамото — изпъшка Ренър.

— Не мърдай. Помощта идва.

— Уцели ръката, с която държах пистолета. Затова реших, че е ще най-добре да се скрия.

Детективът се подпря на бюрото, после посочи Коуди Зелър, който се бе килнал над лабораторната маса.

— Това няма да изглежда добре.

Пиърс погледна трупа на бившия си приятел, после погледна Ренър и каза:

— Не се притеснявай. Балистичната експертиза ще покаже, че куршумът е бил изстрелян от Уенц.

— Дано. Помогни ми да стана.

— Недей. Ранен си.

— Помогни ми да стана.

Хенри изпълни молбата му. Ренър се изправи, блъсна го леко с дясната си ръка, приближи се до Уенц и се вторачи в него.

— Вече не изглежда опасен, нали?

— Да.

— Справи се отлично, Пиърс. Номерът с лампите беше страхотен.

— Ще трябва да благодаря на съдружника ми Чарли. Осветлението беше негова идея.

Хенри безмълвно се закле никога вече да не се оплаква от техническите нововъведения. Това му напомни, че бе скрил някои неща от Чарли и се бе усъмнил в него. Трябваше някак да компенсира подозрителността си.

— Като стана дума за партньори, моят ще е бесен, като разбере какво е изпуснал — каза Ренър. — А мен сигурно ще ме разкатаят, защото съм провел акцията сам.