Майкъл Конъли - Рисковете на професията

— Разбрах отчасти какъв е проблемът.

— Какъв?

— Момичето е престанало да си плаща сметките.

— Кога?

— През юни е платила до август. И после не е платила за септември.

— Тогава защо страницата й още е в сайта?

— Защото понякога се изисква време да се изчистят безотговорните рекламодателки. Особено когато изглеждат като тази мадама. — Уенди посочи компютърния екран с папката и после я остави на бюрото. — Не бих се изненадала, ако господин Уенц иска да я задържи, макар да не плаща. Мъжете виждат такива момичета в сайта и продължават да се обаждат.

Пиърс кимна.

— А тарифите за обявите се определят от броя на посещенията в сайта, нали?

— Точно така.

Той погледна екрана. В известен смисъл Лили още работеше. Ако не за себе си, то за „Предприемачески идеи без граници“.

— Господин Уенц тук ли е? Бих искал да говоря с него.

— Не, днес е събота. Ще извадите късмет, ако го хванете тук през седмицата. В събота не идва.

— Но какво може да се направи? Телефонът ми се скъсва да звъни.

— Ще си запиша и може би в понеделник някой ще…

— Не искам да чакам до понеделник. Имам проблем сега. Щом господин Уенц не е тук, доведете онзи, който се грижи за сървърите. Все някой ще може да влезе в сървъра и да снеме страницата й. Не е толкова трудно.

— Има един дежурен, но мисля, че не е упълномощен да прави нищо. Пък и спеше, когато надникнах.

Пиърс се наведе над бюрото и заговори заплашително.

— Слушай, Уенди, настоявам да отидеш да го събудиш и да го доведеш тук. Разбери, че тук има нещо гнило. Положението е рисковано от юридическа гледна точка. Казах ти, че телефонният ми номер е записан в уебсайта ви. Поради тази грешка ми звънят непрекъснато. Получавам телефонни обаждания от обидно и смущаващо естество. Толкова ме безпокоят, че дойдох в офиса ви още преди да отворите. Искам да оправите тази работа. Ако го отложите до понеделник, ще съдя теб, компанията, господин Уенц и всеки, свързан с вас. Ясно ли е?

— Не можете да ме съдите. Аз само работя тук.

— На този свят можеш да съдиш, когото поискаш, Уенди.

Тя стана гневно и без да пророни дума, отново изчезна в тъмния коридор. На Пиърс не му пукаше, че се е ядосала. Най-важното беше, че остави папката на бюрото. Той я отвори и видя снимка на Лили, разпечатка на обявата й и информационен формуляр за рекламодателя. Точно това му трябваше. Зарадва се, докато четеше листа и се опитваше да запомни всичко.

Казваше се Лили Куинлан. Номерата за връзка с нея бяха същият телефон и пейджър, които бе дала в уебстраницата си, а адресът — в Санта Моника. Пиърс прочете информацията още два пъти и когато чу стъпките на Уенди и на още някого, прибра всичко в папката.

Първото, което направи, когато се качи в колата си, беше да вземе писалката от таблото и да напише на дланта си адреса на Лили Куинлан. После извади от джоба си банкнотата от един долар и я разгледа. На челото на Джордж Вашингтон пишеше Арбадак Арба.

— Абра кадабра — каза той, като го прочете отзад напред.

Имаше голяма вероятност думите да са потребителско име или парола за достъп в компютърната система на „Предприемачески идеи без граници“. Но не беше сигурен дали ще са полезни, след като бе намерил адреса на Лили Куинлан.

Потегли към Санта Моника. Апартаментът на Лили се намираше на Уилшър Булевард близо до Трета улица. Когато наближи, той започна да чете номерата на сградите и разбра, че наоколо няма жилищни блокове. Стигна до посочения в информационния формуляр адрес и видя, че това е частна пощенска компания — „Ол Американ Мейл“. Номерът на апартамента, който бе написала Лили Куинлан, всъщност беше номер на пощенска кутия. Пиърс спря до тротоара. Не знаеше какво да направи. По всичко личеше, че е стигнал до задънена улица. Обмисли за няколко секунди план на действие и слезе от колата. Надяваше се на кутиите да има прозорчета, за да види дали Лили Куинлан има поща. На вратичките им бяха алуминиеви и без стъкла. Пиърс намери кутия 333 и се вторачи в нея, сякаш отговорът беше там.

После излезе от нишата и се приближи до гишето. Пъпчив младеж с табелка, на която пишеше „Кърт“, го попита какво желае.

— Странна работа — отговори Пиърс. — Трябва ми пощенска кутия, но искам специален номер. Да подхожда на името на фирмата ми. Нарича се „Продукции трета степен“.

Хлапакът изглеждаше озадачен.

— И какъв номер искате?

— Три, три, три. Видях, че имате кутия с този номер. Свободна ли е?