Майкъл Конъли - Рисковете на професията

Но един различен, много по-силен глас от миналото му, казваше нещо друго.

— Лампи.

Кабинетът потъна в мрак. Пиърс не помръдна. Той обичаше тъмнината. Най-добре мислеше в мрака.

Стълбището беше тъмно. Той се уплаши и погледна към улицата и чакащата кола. Вторият му баща забеляза колебанието му и му направи знак да влезе. Той се обърна и се вторачи в мрака, после светна фенерчето и тръгна нагоре.

Беше насочил фенерчето към стълбите, защото не искаше някой да разбере, че се качва. Едно от стъпалата изскърца силно под краката му. Момчето се вцепени и усети как сърцето му бие като обезумяло в гърдите. Замисли се за Изабел и за страха, който вероятно тя изпитваше всеки ден и всяка нощ, стисна зъби и продължи нагоре.

Три стъпала преди площадката угаси фенерчето и зачака очите му да се приспособят към тъмнината. След няколко минути му се стори, че видя слаба, мъждукаща светлина напред. Пламък на свещ, проблясващ по тавана и стените. Изкачи последните три стъпала.

Помещението беше голямо. Покрай двете дълги стени бяха наредени нарове, на които спяха хора — приличаха на купчини стари дрехи. В дъното гореше свещ и едно момиче, година-две по-голямо от него, нагряваше над пламъка капачка от бутилка. Момчето се вторачи в озареното от потрепващата светлина лице и видя, че момичето не е Изабел.

Тръгна между спалните чували, като обръщаше глава наляво и надясно — търсеше познатото лице. Беше тъмно, но щеше да я познае, ако я видеше.

Стигна до момичето с капачката от бутилка. Изабел не беше и там.

— Кого търсиш? — попита момичето.

И изтегли буталото на спринцовката, изсмуквайки от лъжица кафяво-черната течност през филтър на цигара. На врата й имаше убождания от игла.

— Един човек.

Тя вдигна глава, изненадана от гласа му, и видя хлапашкото му лице под широките мръсни дрехи.

— Малък си. Махай се преди да е дошъл домакинът.

Той знаеше какво има предвид. Всички убежища на незаконно настанили се бегълци в Холивуд имаха отговорник. Домакин. Той събираше такса в пари, наркотици или плът.

— Ако те намери, ще ти пръсне задничето и ще те…

Тя изведнъж млъкна и духна свещта. Момчето се обърна към вратата и стълбите и всичките му страхове го завладяха и го смазаха. На прага стоеше мъж. Едър. С дълга рошава коса. Домакинът. Момчето неволно направи крачка назад и се спъна в нечий крак. Падна и фенерчето изтрака на пода и угасна.

Мъжът тръгна към него и изкрещя:

— Ханки! Ела тук, Ханк!

Пиърс се събуди на зазоряване. Слънцето го спаси от кошмара. Бягаше от мъж, чието лице не виждаше. В апартамента още нямаше завеси и светлината струеше през прозорците и го заслепяваше. Той изпълзя от спалния чувал, погледна снимката на Лили, която бе оставил на пода, и влезе под душа. Изкъпа се, изрови две фланелки от кашоните с дрехи и се избърса. Беше забравил да купи хавлии.

Излезе да си вземе кафе, портокалов сок и съботния вестник. Четеше и пиеше бавно. Чувстваше се виновен — повечето съботи беше в лабораторията на зазоряване.

Когато прочете вестника, беше почти девет. Върна се в „Сандс“ и се качи в колата си, но не отиде на работа.

В десет без петнайсет стигна до адреса в Холивуд, който бе преписал от „Ел Ей Дарлингс“. Офисът се намираше в многоетажна административна сграда и се помещаваше в апартамент триста и десет. На остъклената врата с големи букви пишеше „Предприемачески идеи без граници“, а отдолу с по-дребен шрифт бяха изброени десет уебсайта, сред които „Ел Ей Дарлингс“. Ако се съдеше по заглавията, всички бяха сексуално ориентирани и бяха част от тъмната вселена на развлеченията за възрастни в интернет.

Вратата беше заключена, но пък Пиърс бе дошъл няколко минути по-рано. Реши да се разходи и да измисли какво да каже и как да изиграе сцената.

— Готово, отварям.

Хенри се обърна и видя някаква жена — държеше ключ и се приближаваше към вратата. Беате на около двайсет и пет, с чорлава руса коса и носеше срязани джинси, сандали и къса блуза. На пъпа й имаше обеца. На рамото й висеше миниатюрна чантичка, достатъчна за пакет цигари, но не и за кибрита. И имаше такъв вид, сякаш десет часът е твърде рано за нея.

— Подранили сте.

— Знам — каза Пиърс. — Идвам от Уестсайд и мислех, че движението ще е по-натоварено.

Жената влезе и той я последва. В чакалнята имаше бюро на подиум, охраняващо вход към коридор, а вдясно — затворена врата с надпис ЗАБРАНЕНО ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА. Младата жена заобиколи бюрото и хвърли чантата си в чекмеджето.