Майкъл Конъли - Рисковете на професията

— Ще трябва да почакате няколко минути, докато се оправя. Днес аз съм единствената тук.

— Бавно ли върви работата в събота?

— Обикновено да.

— Кой наблюдава компютрите, щом сте единствената тук?

— Е, отзад винаги има хора. Исках да кажа, че съм единствената на рецепцията днес.

Докато сядаше на стола зад бюрото, сребърната халка на пъпа й привлече погледа на Пиърс и му напомни за Никол. Тя работеше в „Амедео“ от година, когато един неделен следобед той случайно я срещна в някакво кафене на Мейн Стрийт. Никол току-що бе излязла от фитнес залата и бе облечена в сив анцуг и спортен сутиен. На пъпа й имаше златна халка. Хенри все едно разкри тайна за дългогодишен познат. Никол беше красива и привлекателна, но всичко се промени след онзи миг в кафенето. Тя стана еротичната му фантазия и той се влюби в нея — изгаряше от желание да види скритите й татуировки и да узнае всичките й тайни.

Разходи се из чакалнята, докато младата жена се настаняваше. Тя включи компютъра и отвори и затвори чекмеджетата. Хенри забеляза на стената емблемите на различни уебсайтове, опериращи чрез „Предприемачески идеи без граници“ — „Ел Ей Дарлингс“ и няколко други. Повечето бяха порнографски сайтове, където за десет долара на месец можеше да си купиш достъп до хиляди снимки на любимите ти сексуални пози и фетиши. Всичко бе показано с безсрамна легитимност.

До стената с емблемите беше вратата с надпис ЗАБРАНЕНО ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА. Пиърс погледна жената зад бюрото, видя, че е заета с нещо на компютърния екран, обърна се и превъртя валчестата дръжка. Беше отключено и той отвори. Видя тъмен коридор с три двойни врати вляво.

— Извинете — обади се жената. — Не може да влезете там.

От тавана на тънки вериги висяха табелки с надписи: „Студио А“, „Студио Б“ и „Студио В“.

Пиърс затвори вратата, отиде до бюрото и видя, че жената си е сложила табелка с името си.

— Помислих, че е тоалетната. Какво има там?

— Фотостудия. Тук няма тоалетни. Долу във фоайето са.

— Ще почакам.

— Какво ще обичате?

Пиърс се наведе над бюрото.

— Имам проблем, Уенди. Една от рекламодателките със страница в „Ел Ей Дарлингс“ има моя телефонен номер. Обажданията за нея идват при мен. Мисля, че ако се появя на прага на нечия хотелска стая, разочарованието ще бъде огромно.

Той се усмихна, но тя очевидно не видя нищо смешно в опита му да се пошегува.

— Вероятно е станала грешка. Ще се обадя.

— Не е грешка.

Пиърс й разказа историята на новия си телефон.

Уенди го погледна подозрително.

— Защо не смените номера си?

— Защото преди да разбера, че имам този проблем, си поръчах визитни картички с номера и ги изпратих. Ще ми излезе много скъпо и ще загубя време, ако си отпечатам нови. Убеден съм, че ако ми кажете как да се свържа с тази жена, тя ще се съгласи да смени страницата си. И без това номерът не й върши работа в момента.

Уенди поклати глава, сякаш не разбираше аргументите му.

— Добре, изчакайте да проверя.

Тя се обърна към компютъра и влезе в списъка на брюнетките в „Ел Ей Дарлингс“, после щракна на снимката на Лили и смъкна курсора на телефонния й номер.

— Твърдите, че това е вашият номер, но е бил неин?

— Точно така.

— Щом е сменила номера си, защо не ни се е обадила?

— Не знам. Точно затова дойдох. Има ли друг начин да се свържете с нея?

— Не мога да ви кажа. Информацията за клиентите ни е поверителна.

Пиърс кимна. Очакваше това.

— Добре, но щом имате друг номер за връзка с нея, защо не й се обадите, за да й кажете за проблема?

— А пейджърът?

— Опитах, но се включва гласовата поща. Оставих три съобщения, като обясних всичко, но тя не се обади. Сигурно не ги е получила.

Уенди погледна снимката на Лили и каза:

— Страхотна е. Обзалагам се, че е много търсена.

— Имам номера само от един ден и вече се побърках.

Тя блъсна стола си назад и стана.

— Ще проверя нещо. Ей сега ще се върна.

И изчезна в тъмния коридор. Пиърс изчака минута, наведе се над бюрото и огледа навсякъде. Според него Уенди не беше единствената, която работеше тук — вероятно имаше още двама-трима служители на смени. Може би бяха записали някъде паролите за компютърната система, в случай че ги забравят.

Вдигна попивателната, но там имаше само банкнота от един долар. После зарови пръст в купчината листчета, не откри нищо, плъзна ръка по бюрото…

И точно когато се сети нещо, чу стъпки. Уенди се връщаше. Той бързо бръкна в джоба си, извади един долар, сложи го под попивателната, грабна банкнотата, която беше там, и я прибра. Уенди се появи — носеше тънка папка — и седна. После каза: