Майкъл Конъли - Рисковете на професията

Обадете ми се. Удоволствието е гарантирано!

Моля, само ВИП.

Отдолу имаше номер на телефон и на пейджър. Без да се замисля, Пиърс ги записа в тефтера си, после отново се вторачи в снимката. Робин беше привлекателна, но не можеше да се сравни с Лили. Чертите й бяха заострени, устните — тънки, а очите — студени. Човек би очаквал да види подобно момиче в такъв сайт, но не и жена като Лили.

Пиърс се запита какво означава „абсолютно позитивно ПП“. Нямаше представа. После осъзна, че обявите на Лили и Робин са написани от един и същ човек, защото много изрази се повтаряха. Забеляза, че и на двете снимки е използвано същото месингово легло. Пиърс не знаеше какво означава това, освен вероятно още едно потвърждение, че двете жени работят заедно.

Главната разлика беше, че Лили забавляваше клиентите само в къщата си. Робин отиваше при клиента или му позволяваше да я посети. Пиърс отново нямаше представа какво означава това в света, в който живееха и работеха тези жени.

Той се облегна назад и загледан в екрана на компютъра, се запита какъв да бъде следващият му ход. После погледна часовника. Наближаваше единайсет.

Изведнъж се наведе напред, грабна телефона и се обади на Робин. След четири позвънявания изгуби търпение и се приготви да затвори, когато чу сънен, дрезгав женски глас.

— Робин?

— Да.

— Съжалявам. Събудих ли те?

— Не, будна съм. Кой се обажда?

— Ами, казвам се Ханк. Видях страницата ти в „Ел Ей Дарлингс“. Късно ли се обаждам?

— Не, всичко е наред. Какво е „Амедео Тек“?

Пиърс осъзна, че тя има идентификатор на входящи повиквания, и се уплаши — от скандал и от хора като Върнън, които биха могли да научат тайните му.

— Всъщност цялото име е „Амедео Текнолоджис“.

— Там ли работиш?

— Да.

— Ти ли си господин Амедео?

Пиърс се усмихна.

— Не, няма господин Амедео. Вече не.

— Сериозно? Жалко. Какво се е случило с него?

— Амедео Авогадро е химик, който преди около двеста години пръв е посочил разликата между молекулите и атомите. Но цели петдесет години никой не го приел сериозно. Едва след смъртта му го оценили като учен, изпреварил времето си. Компанията носи неговото име.

— И какво правите там? Играете си с атоми и молекули? — Робин се прозя.

— Нещо такова. И аз съм химик. Правим компютър от молекули.

— Сериозно? Страхотно.

Пиърс отново се усмихна. Робин не беше нито смаяна, нито заинтригувана.

— Все едно, обаждам се, защото видях, че работиш заедно с Лили, чернокосата компаньонка.

— Така беше.

— Вече не?

— Не.

— Какво е станало? Опитвам се да я намеря и…

— Няма да ти кажа нищо. Дори не те познавам.

Гласът й стана рязък. Пиърс инстинктивно разбра, че ако не изиграе правилно картите си, тя ще затвори.

— Добре, извинявай. Попитах, защото Лили ми харесва.

— Бил ли си с нея?

— Да. Два пъти. Много ми хареса и се чудя къде е. Това е. Последния път тя предложи да се съберем тримата. Ще й предадеш ли?

— Не. Лили изчезна отдавна и каквото и да се е случило с нея… просто се е случило.

— Какво имаш предвид? Какво се е случило?

— Знаеш ли, плашиш ме с всичките тези въпроси. Не искам да говоря с теб. Защо не прекараш нощта с молекулите си?

И Робин затвори.

Пиърс дълго притиска слушалката до ухото си. Изкушаваше се да й се обади пак, но знаеше, че няма да измъкне нищо от нея. Беше се провалил.

Най-после затвори и се замисли какво е научил. Погледна снимката на Лили, която още беше на екрана на компютъра, и си спомни загадъчната забележка на Робин, че на нея й се е случило нещо.

— Какво се е случило с теб?

Върна се на началната страница, щракна върху надписа „Рекламирайте при нас“ и видя страница, пълна с указания за подаване на реклами в сайта. Това можеше да стане, като изпратиш номера на кредитната си карта, текста на обявата и дигитална снимка. Но за да получи синя лента за достоверност на снимката, рекламодателката трябваше да предаде всички материали лично, за да бъде потвърдено, че тя е жената на снимката. Базата на сайта се намираше на Сънсет Булевард в Холивуд. Очевидно Лили и Робин бяха постъпили точно така. Офисът работеше от девет до пет от понеделник до петък и от десет до един в събота.

Пиърс си записа адреса и работното време и се приготви да излезе от сайта, после реши да се обади още веднъж на пейджъра на Лили. Направи цветна разпечатка на снимката й и изключи компютъра и телефонната линия. Вътрешният глас му нашепна, че е отишъл прекалено далеч. Време беше да смени телефонния си номер и да забрави тази история.