Майкъл Конъли - Рисковете на професията

Въпросът беше уместен. Не беше необходимо да отговаря. Вратата се отвори и двамата тръгнаха по коридора към апартамента му.

— Къде да им кажа да сложат мебелите? — попита Моника. — Измислил ли си някакво разпределение?

— Не. Кажи им да ги сложат там, където мислиш, че ще изглеждат добре. Искам и една друга услуга от теб.

Той отвори вратата.

— Каква услуга? — подозрително попита Моника.

Вероятно помисли, че Пиърс ще я ухажва, след като се бе разделил с Никол. Той имаше теория, според която всички привлекателни жени мислеха, че мъжете ги свалят. Пиърс едва не се засмя, но се сдържа.

— Просто едно телефонно обаждане. Ще ти обясня какво да кажеш.

Той отиде във всекидневната, взе телефона и прослуша съобщенията. Имаше само едно — от Кърт от „Ол Американ Мейл“. Пиърс го изтри.

Занесе телефона до канапето, седна, написа на листче името Лили Куинлан и извади визитната картичка от джоба си.

— Искам да се обадиш на този номер и да се представиш за Лили Куинлан. Помоли да те свържат с Кърт и му кажи, че си получила съобщението му. Обаждането му е било първото, което си чула, за пресрочената такса. Попитай защо не са те уведомили по електронната поща. Разбра ли?

— Но… защо?

— Не мога да ти обясня, но е важно.

— Не искам да се представям за друг човек. Това е…

— Напълно безобидно е. Хакерите го наричат социално инженерство. Кърт ще ти каже, че е изпратил предупреждение. Тогава ти ще попиташ: „Така ли? На какъв адрес го изпратихте?“ И щом ти каже адреса, ще го запишеш. Искам само това. Адреса. Научиш ли го, прекрати разговора. Само добави, че ще отидеш да платиш веднага, щом можеш, и затвори.

Тя го погледна така, както не го бе поглеждала никога през шестте месеца, докато работеше за него.

— Хайде, Моника, какво толкова има? Няма да навредиш на никого. Може дори да помогнеш. — Той сложи тефтера и писалката на коленете й. — Готова ли си? Ще набера номера.

— Доктор Пиърс, това не…

— Не ме наричай „доктор Пиърс“. Никога не си ми викала така.

— Не искам да се обаждам, Хенри. Не и без да знам за какво става дума.

— Добре тогава, ще ти кажа. Нали знаеш новия ми телефонен номер?

Моника кимна.

— Ами, доскоро е принадлежал на жена, която е изчезнала. Непрекъснато я търсят на този номер. Опитвам се да разбера какво се е случило с нея. Искам да се обадиш, за да науча адреса й. Само това. Ще отида там и ще проверя дали всичко е наред. Сега би ли се обадила?

Тя поклати глава, сякаш не можеше да проумее цялата тази информация. Изражението й беше озадачено.

— Това е безумие. Как се въвлече в тази бъркотия? Познаваш ли тази жена? Откъде знаеш, че е изчезнала?

— Не я познавам. Всичко стана заради телефонния номер. Но искам да разбера какво се е случило и дали тя е добре. Би ли ми направила тази услуга? Моля те, Моника.

— Защо не смениш номера си?

— Ще го направя. Още в понеделник.

— А през това време се обади на полицията.

— Не разполагам с достатъчно информация, за да им се обадя. Какво ще им кажа? Ще ме помислят за откачен.

— И може би с право.

— Ще се обадиш ли, или не?

Моника кимна примирено.

— Щом това ще те направи щастлив и ще запазя работата си…

— Чакай малко. Не те заплашвам, че ще изгубиш работата си. Ако не искаш да се обадиш, добре, ще помоля друг. Това няма нищо общо с работата ти. Ясно ли е?

— Да. Не се притеснявай, ще се обадя. Да приключим с този въпрос.

Пиърс повтори какво трябва да каже Моника, набра номера на „Ол Американ Мейл“ и й даде слушалката. Тя поиска да говори с Кърт и записа адреса. Хенри се въодушеви, но не го показа. Моника затвори и му даде тефтера и телефона.

Адресът беше във Венис. Пиърс откъсна листчето, сгъна го и го сложи в джоба си.

— Кърт ми се стори добро момче — отбеляза Моника. — Беше ми неудобно да го лъжа.

— Винаги можеш да отидеш при него и да го поканиш на среща. Видях го. Една нощ с него ще те направи щастлива за цял живот.

— Видял си го? За теб ли говореше? Каза, че някакъв човек ходил там и поискал пощенската кутия на Лили Куинлан.

— Да, аз бях. Така…

Телефонът иззвъня и Пиърс вдигна слушалката, но от другия край на линията затвориха. Той погледна идентификатора на входящи повиквания. Обаждането беше от „Риц Карлтън“.

— Телефонът трябва да бъде включен, защото когато дойдат хората с мебелите, пазачът ще ти се обади дали да ги пусне. Но през това време вероятно ще търсят Лили. Тъй като си жена, ще те помислят за нея. Кажи им, че са набрали грешен номер.