Нелсън Демил - Играта на лъва

Не се съмняваше, че американците отдавна са забравили 15 април 1986 година. Оттогава бяха бомбардирали толкова много места, че този инцидент се считаше за маловажен. По време на войната в Залива от ръцете на американците и техните съюзници бяха загинали десетки хиляди иракчани и техният лидер Хюсеин не беше отмъстил за своите мъченици. Ала либийците не бяха като иракчаните. Великият вожд Кадафи никога нямаше да забрави обида, предателство или смърт на мъченик.

Зачуди се какво ли прави в този момент лейтенант Пол Грей. Дали генерал Уейклиф бе телефонирал и на него? Нямаше представа дали всички поддържат контакт, но според бележника на генерала на 15 април бяха провели групов разговор. След като се бяха чули само преди два дни, едва ли щяха да се свържат отново, освен ако някой не им съобщеше за смъртта на Уейклиф. Госпожа Уейклиф определено нямаше да ги уведоми. Всъщност до откриването на трувете можеше да мине цяло денонощие. Дали щяха да сметнат случая за обир? Ако се намесеше разузнаването, полицията можеше да погледне нещата в друга светлина Така или иначе, даже да се усетеха, нямаше причина да направят връзка с Либия. Дългата професионална кариера на генерала и особено работата му в Пентагона разкриваха много други възможности ако, разбира се, някой изобщо заподозреше политическо убийство. Най-важното преимущество на Халил бе фактът, че почти никой не знаеше за участието на тези пилоти във въздушния удар от 15 април. Това не се споменаваше дори в личните им досиета, както бяха открили руснаците и либийците. Секретността беше пазила тези хора повече от десет години. Ала сега същата тази секретност щеше да затрудни властите да направят връзка между случилото се в Лейкънхийт, Англия, Вашингтон и скоро в Дейтона Бийч, Флорида.

Но самите офицери знаеха, че са свързани, и това бе проблем. Халил само можеше да се моли на Господ да държи враговете му в неведение. В съчетание с бързината и измамата, това щеше да му даде възможност да избие всичките или поне повечето от тях.

„Асад — беше го попитал Малик, — казаха ми, че имаш шесто чувство, че усещаш опасността преди да я видиш, да я помиришеш, да я чуеш. Вярно ли е?“

„Мисля, че имам тази дарба — потвърди Халил. И разказа на наставника си за нощта на въздушния удар, като пропусна убийството на Бахира. — Бях на покрива на една сграда и се молех. Още преди да се появят самолетите, усетих приближаването на някаква опасност. Връхлетя ме видение на чудовища и ужасни хищни птици, които се спускаха към страната ни. Затичах се към къщи, за да предупредя семейство си… но беше късно.“

Малик кимна. „Както знаеш, великият вожд ходи в пустинята да се моли и също го спохождат видения.“

Халил го знаеше. Знаеше, че Муамар Кадафи произхожда от номадско семейство и е роден в пустинята. Тези хора бяха дваж благословени и мнозина от тях притежаваха способности, каквито хората от градовете по крайбрежието нямаха. Асад смътно съзнаваше, че мистицизмът на пустинните народи е предшествал появата на исляма и че някои смятат тези вярвания за богохулни. Поради тази причина самият той, роден в оазиса Куфра, нито бряг, нито пустиня, рядко споменаваше за шестото си чувство.

Но Малик го беше успокоил. „Когато усетиш опасност, не е проява на страхливост да избягаш. Даже лъвът бяга от опасността. Ето защо Бог го е направил по-бърз, отколкото му е нужно, за да залавя плячката си. Трябва да се вслушваш в инстинкта си. В противен случай ще изгубиш шестото си чувство. Ако някога усетиш, че вече нямаш такава дарба, трябва да я компенсираш с по-голяма хитрост и предпазливост. — На Халил му се стори, че разбира какво иска да каже Малик. Ала наставникът му прибави: — Може да загинеш в Америка, може и да избягаш. Но не бива да те заловят. Зная, че си смел и няма да предадеш родината ни, нашия Бог и великия вожд, даже да те измъчват. Но ако те хванат жив, няма да имат нужда от други доказателства, за да отмъстят на страната ни. Самият велик вожд ме помоли да ти предам, че ако залавянето ти е неминуемо, трябва да се самоубиеш.“

Това го бе изненадало. Нямаше намерение да се оставя да го заловят и с радост щеше да отнеме живота си, ако смяташе, че се налага.

Но знаеше, че все пак има вероятност да попадне в ръцете им жив. Това дори щеше да е от полза за каузата. Тогава щеше да е в състояние да разкрие на света кой е, колко е страдал и какво е направил, за да отмъсти за онази адска нощ. И щеше да вдигне на крак всички мюсюлмани, да възстанови честта на родината си и да унижи американците.