Нелсън Демил - Играта на лъва

Но Малик беше отхвърлил тази възможност и самият велик вожд бе забранил джихадът му да завърши с такъв край.

Той се замисли. Разбираше защо великият вожд не иска да дава повод за нов въздушен удар. Макар че в крайна сметка тъкмо такава беше природата на кръвната вражда. Като кръг, безкраен кръг от кръв и смърт. Колкото повече, толкова по-добре. Колкото повече мъченици; толкова по-доволен щеше да е аллах и толкова по-обединени щяха да са мюсюлманите.

Ала Халил знаеше, че великият вожд има стратегия, известна само на малцината избрани около него. Някой ден и той можеше да влезе в този вътрешен кръг, но засега щеше да служи като един от многото муджахидини — ислямските борци за свобода.

Асад насочи мислите си към бъдещето и изпадна в нещо като транс, което не бе трудно на това право, монотонно шосе. Представи си часовете и километрите, които му предстояха, мястото, наречено Дейтона Бийч, къщата, която беше виждал на снимки, лицето на мъжа на име Пол Грей. Опита се да усети някаква опасност, но в неизвестността не дебнеше заплаха, не го очакваше капан. Всъщност във въображението си видя Пол Грей да тича гол из пустинята. Вятърът го заслепяваше и след него се носеше огромен гладен лъв който бързо скъсяваше разстоянието.

Асад Халил се усмихна и възхвали Бог.

След обяд отидохме в малка стая без прозорци на четвъртия етаж, в която изслушахме кратка лекция за тероризма като цяло и за проявленията му в Средния изток в частност. Показаха ни диапозитиви с карти, снимки и схеми на терористични организации и ни раздадоха списък с препоръчителна литература.

Помислих си, че е някакъв майтап, но не беше. Въпреки това попитах инструктора, казваше се Бил, струва ми се, който също носеше син костюм:

— Да не би да убиваме времето, докато се случи нещо важно?

Бил, изглежда, малко се обиди.

— Това обяснение целеше да ви даде представа за глобалната терористична мрежа. — И така нататък.

Той ни разкри предизвикателствата на епохата след Студената война и ни информира, че международният тероризъм нямало скоро да изчезне. Не че това бе нещо ново за мен, но си го записах в бележника в случай, че по-късно ни подложат на изпит.

Между другото, ФБР е разделено на седем отдела — Граждански права, Наркотици, Следствие, Организирана престъпност, Тежка престъпност, Финансова престъпност и Антитероризъм. Последният е бързо развиваща се индустрия, която преди двайсет и пет години, в началото на професионалната ми кариера, не съществуваше.

Бил ни обясни всичко това. Аз естествено вече го знаех. Също ми бе известно, че днес в Белия дом не цари семейно щастие, макар страната все още да нямаше представа, че Съединените щати са понесли най-тежкия терористичен удар от Оклахома Сити 12 12 Авторът има предвид взривяването на правителствената сграда в Оклахома Сити през 1995 г., когато загиват 169 души. — Б. пр. насам. По-страшно обаче беше, че този удар не бе дело на някой роден психопат, а на арабин от северноафриканските пустини.

Бил продължаваше да дрънка за историята на средноизточния тероризъм и аз започнах да си записвам в бележника да се обадя на Бет Пенроуз, на родителите си във Флорида, на Дом Фанели, да си купя сода, да прибера костюмите си от химическо чистене, да повикам телевизионния техник и така нататък.

Фебереецът не преставаше да говори. Кейт го слушаше, Тед блуждаеше някъде.

Джак Кьоних, който в Ню Йорк бе крал Джак, тук беше поредният лоялен васал в императорската столица. Забелязах, че вашингтонските агенти разглеждат Ню Йорк като обикновено оперативно бюро, и това не ми допадна особено.

Така или иначе, Бил си тръгна и в стаята влязоха мъж и жена. Тя се казваше Джейн, а той — Джим. Бяха в синьо.

— Благодаря, че дойдохте — каза Джейн.

Това преля чашата.

— Имахме ли друг избор? — попитах аз.

— Не — усмихна се тя.

— Вие трябва да сте детектив Кори — рече Джим.

Наистина трябваше да съм.

Както и да е, Джейн и Джим изпълниха кратък дует и песента се казваше „Либия“. Това ми се стори по-интересно от предишното представление. Говориха за Муамар Кадафи и неговата връзка със Съединените щати, за финансирания от държавата либийски тероризъм и за американския въздушен удар от 15 април 1986 година.

— Заподозреният извършител на вчерашното престъпление Асад Халил — каза Джейн — е либиец, макар че понякога пътува с паспорти от други средноизточни държави. — Внезапно на екрана се появи снимка на Асад Халил. — Това е фотографията, която са ви пратили от Париж. Имам по-качествена, която ще ви дам по-късно.