Нелсън Демил - Играта на лъва

В Париж направихме и други снимки.

На екрана се изреди поредица от диапозитиви, показващи Халил в различни непринудени пози в някакъв офис. Очевидно не знаеше, че го снимат.

— Разузнавачите от парижкото ни посолство са се отнесли с Халил като с всеки, който иска убежище.

— Претърсили ли са го? — попитах аз.

— Съвсем повърхностно.

— Не са ли го накарали да се съблече?

— Не. Не постъпваме така, за да не настройваме враждебно потенциални информатори.

— Някои хора обичат да им бъркат в гъза. Трябвало е да го попитате. Даже скапанякът Тед се захили на думите ми.

— Арабите са много срамежливи по отношение на голотата — невъзмутимо отвърна Джейн. — Ако ги подложат на такова претърсване, те се чувстват унижени.

— Но този тип може да е носил цианидни таблетки в задника си.

Тя ме стрелна с леден поглед.

— Разузнавачите не са толкова глупави, колкото си мислите.

На екрана отново се появиха снимки. Халил в банята. Арабинът се събличаше, взимаше душ, сядаше на гърнето и така нататък.

— Направени са със скрита камера, разбира се — поясни Джейн.

— Ако проявявате интерес, имаме и видеозаписи на същите моменти, господин Кори.

— Този път ще пропусна.

Погледнах поредната снимка на екрана, представяща голия Асад Халил в цял ръст на излизане от душа. Имаше могъщо тяло, около метър осемдесет и два, много космат, без видими белези и татуировки и с хуй като на магаре.

— Ще поръчам да я поставят в рамка и ще ти я подаря — казах на Кейт.

Тази реплика не се прие много добре. Температурата в стаята осезаемо спадна и си помислих, че ще ме изгонят в коридора. Но Джейн продължи:

— Докато господин Халил спял дълбоко поради случайно попаднало в млякото му приспивателно… — тя заговорнически се усмихна, — хора от посолството взели нишки от дрехите му, снели отпечатъци от пръстите на ръцете и краката му, остъргали епителни клетки от устата му за ДНК-анализ, взели косми и дори отпечатъци от зъбите му. — Джейн погледна към мен. — Пропуснали ли сме нещо, господин Кори?

— Навярно не. Не знаех, че млякото действа така.

— Този материал ще ви бъде предоставен. Предварителният доклад за облеклото — сив костюм, риза, вратовръзка, черни обувки и бельо — показва, че всичко е произведено в Америка. Това е интересно, тъй като американските дрехи не са много разпространени нито в Европа, нито в Средния изток. Ето защо подозираме, че Халил е искал да се слее с американското градско население веднага след пристигането си.

Точно това си бях помислил и аз.

— Има и друга теория, според която Халил просто е взел фалшив паспорт от Хадад и е отишъл на международния терминал, където е очаквал билет за авиокомпания от Средния изток. Възможно е също Юсеф Хадад да му е предал билета на борда на боинга. Тя ни огледа един по един.

— Разбрах, че сте обсъдили тези теории. И двете са правдоподобни. Със сигурност ни е известно само, че Юсеф Хадад е убит. Опитваме се да установим истинската му самоличност и да открием връзките му. — Джейн замълча, после прибави: — Този човек е абсолютно безмилостен. Говоря за Халил. Убил е съучастника си, човека, който е рискувал собствения си живот, за да му помогне да проникне в страната. Счупил е врата му, после е останал сам в пълния с трупове самолет с надеждата, че автопилотът ще го приземи на летището. После, вместо да избяга, той отива в „Конквистадор“ и убива трима от нашите. Определенията „безмилостен“ и „безсърдечен“ го характеризират само отчасти. Халил също е невероятно безстрашен и дързък. Мотивира го нещо много силно.

Несъмнено. Самият аз се смятах за безстрашен и дързък, но беше време да призная, че не бих могъл да извърша същото. Само веднъж в кариерата си съм срещал противник, когото смятах за посмел от мен. Когато накрая го убих, чувствах, че не съм достоен за това — като ловец с мощна пушка, който убива лъв, макар да знае, че лъвът е по-смел от него.

Джейн натисна бутона на аспектомата. На екрана се появи увеличена цветна снимка, показваща мъжко лице в профил.

— Това е снимка на левия профил на Халил. Както сами виждате, на бузата му има три едва забележими успоредни белега. Има подобни и на дясната буза. Според нашия патолог не са нито изгаряния, нито рани от шрапнел или нож. Всъщност това са типични следи, оставени от човешки или животински нокти — успоредни и с леко назъбени краища. По тялото му няма други белези.

— Можем ли да допуснем, че са оставени от женски нокти? — попитах аз.