Нелсън Демил - Играта на лъва

Мълчах, Тед Наш също мълчеше. Той притискаше към гърдите си толкова много козове, че не му трябваше лигавник за киселото мляко. Аз нямах какво да крия. Но знаех, че когато случаят е започнал в Ню Йорк, агентите от АСЧ често пътуват из цялата страна и дори зад граница. Всъщност Дом Фанели ми бе казал, че постоянно ходели до Париж да ядат, да пият вино, да прелъстяват французойки и да ги вербуват, за да шпионират заподозрени араби. Не че му вярвах, но бях наясно, че има възможност да се разходиш до Европа на държавна сметка. Е, толкова за патриотизма. Въпросът беше дали ако нещо се случи на твоя територия, ще ти позволят да го нищиш до края на земята. Или ще те спрат на границата.

Преди три години в Ист Сайд вилнееше убиец изнасилвач и не можехме да го открием. После тоя тип да вземе да отиде за една седмица на гости на свой приятел в Джорджия и някакво местно селско ченге го гепва за шофиране в нетрезво състояние. В участъка си имали чисто нов компютър, купен с федерални мангизи, и от скука пуснали отпечатъците на пича по мрежата на ФБР. И какво да видят — отпечатъците съвпадат с ония, които бяхме открили на местопрестъпленето. Получихме заповед за екстрадиране и вашият покорен слуга трябваше да отиде до Джорджия, за да вземе престъпника. В продължение на двайсет и четири часа трябваше да изтърпя местния началник на полицията, който ми дрънкаше всевъзможни глупости за нюйоркските ченгета, изнесе ми лекция по криминално разследване и издирване на убийци и накрая ми каза ако пак ми дотрябвала помощ, непременно да му се обадя.

Но да се върнем в ресторанта в сградата на ФБР. Разсъжденията на Кьоних показваха, че не е сигурен дали АСЧ е в състояние да реши този случай.

— Ако Халил бъде заловен в Европа — каза той, — две-три държави преди нас ще предявят претенции за екстрадиране, освен ако правителството не успее да ги убеди, че ние сме най-засегнатата страна заради масовото убийство.

Макар че тези юридически обяснения, изглежда, бяха насочени към мен, вече бях наясно с тях. Бил съм ченге почти две десетилетия, пет години съм преподавал в „Джон Джей“ и почти две години съм живял с адвокатка. Всъщност това е единственият период от живота ми, в който аз съм чукал юрист, а не обратното.

Така или иначе, Кьоних най-много се безпокоеше, че сме оставили топката на голлинията и сега ще ни пратят в съблекалнята. Тази възможност притесняваше и самия мен.

Още по-неприятното беше, че един от нашия отбор на име Тед Наш се канеше да се върне при предишния си тим, който имаше повече шансове да спечели мача. Внезапно пред очите ми се появи образът на оня полицейски началник от Джорджия, но сега бе с лицето на Тед Наш, сочеше ми Асад Халил зад решетките и ми казваше: „Виждаш ли, Кори, аз го пипнах. Дай да ти обясня как го направих. Седях си в едно кафене на Рю Сен Жермен — това е във Франция, Кори — и приказвах с информатор.“ След което извадих патлака си и го гръмнах.

Всъщност Тед вече говореше и аз се заслушах.

— Утре заминавам за Париж, за да се срещна с хората от нашето посолство. Трябва да се тръгне оттам, откъдето е започнало всичко.

— И така нататък.

Зачудих се дали не бих могъл да му набуча гръкляна с вилицата си.

Кейт и Джак отвориха дума за проблеми като юрисдикция, екстрадиране, федерални и щатски обвинения и прочее. Правни глупости.

— Сигурна съм, че в полицията е същото — каза ми Кейт. — Полицаите, които са започнали случая, продължават разследването докрай и така веригата от улики остава непрекъсната. Освен това защитата на обвиняемия няма да може да атакува свидетелските им показания.

И така нататък. Искам да кажа, божичко, още не бяхме пипнали оня боклук, а те мислеха за процеса. Ето какъв е резултатът, когато юристи станат ченгета. Тъкмо с такива неща трябваше да се примирявам, когато работех с прокурори и следователи. Тази страна е бъкана със законови положения, нещо съвсем нормално, когато си имаш взимане-даване със средния американски престъпник. Искам да кажа, че трябва да спазваш конституцията и да внимаваш да не бъде осъден някой невинен. Обаче за типове като Асад Халил трябва да се измисли друг вид съдилище. Ами че той дори не плаща данъци, освен може би ДДС.

Така или иначе, когато обедната почивка свърши, господин Кьоних ни каза:

— Сутринта всички се справихте чудесно. Зная, че не е приятно, но сме тук, за да помогнем. Гордея се с вас.

Рибата тон се размърда в корема ми. Но Кейт изглеждаше доволна. На Тед не му пукаше, което означаваше, че най-после имаме нещо общо.