Нелсън Демил - Играта на лъва

— Това не е ваша работа. Вървете си, казвам ви. Веднага. Халил не отговори. Просто продължи да гледа генерала, който стоеше пред него в синята си униформа.

— Виждам, че имате много отличия, генерале — рече накрая той.

— Повикай полиция, Гейл — обърна се Уейклиф към жена си. Тя остана неподвижна за миг, после тръгна към телефона на стената.

— Не пипайте телефона — каза Халил. Тя погледна мъжа си, който повтори:

— Повикай полиция. — Генералът пристъпи към натрапника. Асад извади автоматичния пистолет от джоба си.

Гейл Уейклиф ахна.

Терънс Уейклиф изненадано възкликна и се закова на място.

— Това е вашето оръжие, генерале — каза Халил и го повдигна, сякаш го разглеждаше. — Много е красиво. Никелов или сребърен обков, ръкохватка от слонова кост, на която е написано името ви.

Уейклиф не отговори.

Халил отново вдигна очи към него.

— Доколкото разбирам, за въздушния удар срещу Либия не са раздали медали. Вярно ли е? — Той се взря в очите на генерала и за пръв път видя в тях страх.

— Говоря за петнайсети април хиляда деветстотин осемдесет и шеста — продължи Асад. — Или беше осемдесет и седма?

Генералът и жена му се спогледаха. И двамата вече разбираха какво ще се случи. Гейл прекоси кухнята и застана до съпруга си.

Халил оцени смелостта й пред лицето на смъртта. Цяла минута никой не проговори. Асад се наслаждаваше на гледката на двамата американци, очакващи последния си миг.

Но той все още не бе свършил.

— Поправете ме, ако греша, но вие сте били Прошка двайсет и две — каза Халил на Уейклиф. — Нали?

Мълчание.

— Вашата ескадрила от четири F-111 е атакувала Ал Азизия. Нали?

Отново мълчание.

— И се чудите как съм разкрил тази тайна. Генерал Уейклиф се прокашля.

— Да.

Халил се усмихна.

— Ако ви кажа, после ще трябва да ви убия. — И се засмя.

— И без това ще го направите — промълви генералът.

— Може би. А може би не.

— Къде е Роза? — попита Гейл.

— Каква добра господарка сте — да се тревожите за прислужницата си.

— Къде е?

— Знаете къде е.

— Гадно копеле!

Асад Халил не беше свикнал да му приказват така, най-малко Жени. Щеше да я застреля на място, но се овладя.

— Всъщност не съм копеле. Баща ми и майка ми бяха женени. Вашите съюзници израелците убиха баща ми. Майка ми загина по време на вашата бомбардировка на Ал Азизия. Братята и сестрите ми също. — Той погледна Гейл. — И е напълно възможно да ги е убила една от бомбите на съпруга ви, госпожо Уейклиф. Е, какво ще кажете?

Тя дълбоко си пое дъх.

— Мога да кажа само, че съжалявам. И двамата съжаляваме.

— Нима? Е, благодаря за съчувствието.

Генералът го изгледа гневно.

— Аз ни най-малко не съжалявам. Вашият Кадафи е международен терорист. Той уби десетки невинни мъже, жени и деца. Базата в Ал Азизия беше команден център за международен тероризъм, а именно Кадафи изложи на опасност живота на цивилни граждани, като ги настани във военен обект. И щом знаете толкова много, сигурно ви е известно, че в цяла Либия бяха бомбардирани само военни обекти. Няколкото цивилни жертви бяха случайни. Не се преструвайте, че това оправдава хладнокръвното убийство на американци.

Халил като че ли наистина се замисли над думите му.

— Ами бомбата, която пуснахте над дома на полковник Кадафи в Ал Азизия? — накрая попита той. — Онази, която уби дъщеря му и рани жена му и двамата му сина. Случайност ли беше? Нима вашите самонасочващи се бомби се отклоняват? Отговорете ми.

— Нямам какво повече да кажа.

Асад поклати глава.

— Не, наистина. — Той вдигна пистолета и го насочи към генерала. — Нямате представа колко дълго съм чакал този момент.

Уейклиф пристъпи пред жена си.

— Оставете поне нея.

— Смешно. Съжалявам само, че децата ви не са си вкъщи.

— Копеле! — Генералът се хвърли към него.

Халил стреля в гърдите му.

Силата на 45 — калибровия куршум спря устрема на Уейклиф и го запрати назад и на пода.

Гейл изпищя и се втурна към него.

Асад я остави да коленичи до умиращия си съпруг. Тя го галеше по челото и ридаеше. От раната шуртеше кръв и Халил видя, че не го е улучил в сърцето, а в белия дроб. Чудесно. Генералът щеше Да умре от бавна и мъчителна смърт.

Гейл Уейклиф затисна дупката с длан и Асад остана с впечатлението, че има опит с такива рани. А може и да беше само истина помисли си той.

Продължи да я наблюдава трийсетина секунди, заинтригуван, но безпристрастен.

Генералът се опитваше да каже нещо, макар че се давеше в собствената си кръв.