Нелсън Демил - Играта на лъва

Халил пристъпи напред.

— Можех да те убия с брадва като полковник Хамбрехт. Но ти беше много смел и заслужаваш уважение. Затова повече няма да страдаш. Не мога да обещая същото за другите от твоята ескадрила.

Уейклиф се напрегна да отговори, ала от гърлото му потече розова пенлива кръв.

— Гейл… — едва успя да промълви той.

Халил притисна дулото на пистолета до слепоочието на жена му и стреля.

Тя се отпусна на пода до съпруга си.

Генералът протегна ръка да я докосне, после надигна глава и я погледна.

Асад изчака няколко секунди.

— Майка ми умря много по-мъчително.

Уейклиф вдигна очи към него. По устните му се стичаше кръв.

— Стига — изхриптя той и се закашля. — Стига убийства… върви си…

— Още не съм свършил тук. Ще си ида, когато всичките ти приятели са мъртви.

Генералът не каза нищо повече. Ръката му намери дланта на Гейл и я стисна.

Халил продължи да чака, но американецът не умираше. Той приклекна до него, свали часовника и пръстена му от военновъздушната академия и извади портфейла от джоба му. После взе часовника, пръстените и перлената огърлица на госпожа Уейклиф.

Накрая докосна раната на гърдите на генерала, вдигна пръсти към устните си и с наслада облиза кръвта.

Генералът го гледаше ужасено. Опита се да каже нещо, ала се задави.

Халил не откъсваше очи от него. Накрая дишането на Уейклиф спря. Асад притисна длан към сърцето му, провери пулса на китката му и артерията на шията му. Уверил се, че генерал Терънс Уейклиф най-после е мъртъв, той се изправи и погледна двата трупа.

— Дано горите в ада.

До обяд дори Кейт, Тед и Джак изглеждаха абсолютно изчерпани. Всъщност, ако бяха продължили да ни разпитват, черепните ни кухини щяха да останат празни. Искам да кажа, божичко, тия хора знаят как да измъкнат от теб цялата информация, без да стигат до електрически шок.

Така или иначе, в Хувърландия беше обяд и ни оставиха сами да се нахраним, слава Богу, но ни посъветваха да използваме служебния ресторант. Не ни дадоха купони, така че трябваше да си платим за тази чест, макар че доколкото си спомнях, манджата се субсидираше от държавата.

Заведението бе приятно, но неделното меню не предлагаше голям избор. Само здравословна храна — салати, кисело мляко, зеленчуци, плодови сокове и билкови чайове. Взех си салата с риба тон и чаша кафе, което имаше вкус на балсамираща течност.

Хората около нас бяха като гипсови отливки от учебен филм на Дж. Едгар Хувър, наречен „Добрият външен вид води до повече арести“.

Имаше само няколко негъра, които приличаха на шоколадови люспи в чиния с овесени ядки. Вашингтон може и да е столицата на културното разнообразие, но някои организации се променят бавно. Чудех се какво мислят тукашните шефове за АСЧ в Ню Йорк и в частност за ченгетата от НЙПУ, които са като сцена в извънземен бар от „Междузвездни войни“.

Е, може и да се отнасях прекалено недоброжелателно към домакините си. ФБР всъщност е много добра правоохранителна институция с един основен проблем — имиджът. Политически коректната тълпа не ги харесва, медиите са фурнаджийски лопати, но като цяло, хората продължават да ги обожават. Другите сродни организации са впечатлени от работата им, завиждат на властта и парите им и се вбесяват от тяхната арогантност. Не е лесно да си велик.

— Не зная дали ще ни оставят случая — с пълна със салата уста каза Джак Кьоних, — или ще го дадат на тукашния антитерористичен отдел.

— Антитерористичната спецчаст е създадена точно за такива случаи — отбеляза Кейт.

Предполагам, че наистина е така. Но организациите майки не винаги харесват странните си отрочета. Армията например никога не си е падала по собствените си спецсили с техните тревистозелени барети. НЙПУ никога не е харесвало своя отдел за борба с престъпността, съставен от хора, които приличат и се обличат като скитници и джебчии. Излъсканата до блясък институция никога не се доверява, нито разбира собствените си мръсни специални отдели и не й пука за ефикасността им. Странните хора, особено когато действат ефикасно, представляват заплаха за статуквото.

— Постигнали сме много успехи в Ню Йорк — прибави Кейт. Кьоних се замисли за миг.

— Предполагам, че зависи от това къде е Халил или поне от това къде смятат, че е. Сигурно ще ни оставят да работим в района на Ню Йорк, без да ни се бъркат. ЦРУ ще прати хора в чужбина, а Вашингтон ще поеме останалата част от страната и Канада.