Нелсън Демил - Играта на лъва

Кейт кимна.

— Защо засега не оставим тази идея? — попитах аз.

Защото ако сте прав, господин Кори, и Халил все още е някъде наблизо, може да се изкуши да нанесе удар по лесна мишена преди да се насочи към следващата. А тя ще е много по-голяма от онова, кето вече е извършил. Ето защо. Опитвам се да предотвратя ново масово убийство. Понякога човек трябва да залага живота си в името на сигурността на нацията. Не сте ли съгласни?

— Съгласна съм — отвърна Кейт. — Струва си да опитаме.

— Страхотна идея — казах аз. — Защо не се сетих за нея?

— И ако Джон греши — отбеляза Наш — и Халил е напуснал страната, печеля десет долара. Ако Халил е останал в Щатите, Джон печели десет долара, но… е, да не мислим за това.

Тед Наш наистина се кефеше. Доколкото си спомнях, за пръв път. Искам да кажа, че старият стоик Тед се хилеше при мисълта някакъв шантав ездач на камили да пререже гръкляна на Джон Кори. Дори господин Робъртс се мъчеше да скрие усмивката си. Странно какви неща разсмиват хората.

Съвещанието продължи още известно време. Разгледахме въпроса за пресата, който след смъртта на тристате пътници на самолета и убийствата на земята можеше да се окаже изключително деликатен. Джак Кьоних завърши с думите:

— Следващите няколко дни ще са много трудни. Медиите общо взето се отнасят добронамерено към нас, както се убедихме в случая със Световния търговски център и самолета на „Транс Уърлд Еърлайнс“. Но трябва да ги контролираме. Освен това утре ще се наложи да отидем във Вашингтон и да успокоим началството, че владеем положението. Искам всички да се приберете вкъщи и да се наспите. Утре сутрин ще се срещнем на „Ла Гуардия“ и ще вземем първия полет на „Ю Ес Еъруейс“ в седем часа. Джордж ще остане в „Конквистадор“. — Той се изправи и ние го последвахме. Крал Джак ме изненада, като каза: — Молете се за мъртвите. — Всички се ръкувахме, даже господин Робъртс. Тримата с Кейт и Тед си тръгнахме. На излизане усетих, че ни зяпат много очи.

Асад Халил знаеше, че трябва да пресече река Делауеър по мост без пътна такса, и го бяха инструктирали да продължи по магистрала 1 до град Трентън, където имаше два такива моста. Докато шофираше, програмира сателитния навигатор. Щеше да е по-лесно, ако човекът, наел колата, бе програмирал системата или беше помолил да го направят в автомобилната фирма, но това удобство бе опасно.

Той отби от магистрала 1 и пое по междущатско шосе 95. Пътят беше хубав, също като немски аутобан, помисли си Халил, само че тук колите се движеха по-бавно. Шосето минаваше покрай Трентън. До един от изходите видя кафява табела с надпис ЩАТСКИ ПАРК УОШИНГТЪН КРОСИНГ. 10 10 Washigton Crossing ( англ.) — пресичането на Вашингтон. — Б. пр.

Спомни си, че руснакът, който го обучаваше, бивш агент от КГБ, живял известно време в Америка, му бе казал: „Ще пресечеш Делауеър близо до мястото, където преди двеста години Джордж Вашингтон се прехвърлил на отсрещния бряг с лодка. И той не искал да плаща такса.“

Не винаги разбираше хумора на Борис, но руснакът беше единственият човек в Триполи, на чиито съвети за Америка и американците можеше да разчита.

Халил пресече реката и навлезе в щата Пенсилвания. Продължи на юг по шосе 95, както показваше сателитният навигатор.

Слънцето вече бе залязло. Скоро откри, че шосето минава през Филаделфия. Имаше много движение и трябваше да намали скоростта. Видя високи осветени сгради и известно време кара успоредно на река Делауеър, после мина край летището.

Не след дълго градът остана зад него и колите започнаха да се движат по-бързо.

Той остави мислите си да полетят в друга посока. Този 15 април беше започнал добре. Великият вожд в Триполи вече знаеше, че Асад Халил е пристигнал в Америка и е убил стотици, за да отбележи годишнината. И това нямаше да са последните жертви.

Великият вожд щеше да остане доволен и скоро цялата столица, цяла Либия щеше да научи, че е нанесен удар, който възстановява честта на нацията. Въпреки ранния час в Триполи Малик трябваше да е буден и също вече му бяха съобщили. Той щеше да благослови Асад Халил и да се моли за него.

Зачуди се дали американците ще отмъстят на родината му. Трудно можеше да предположи реакцията на този американски президент. Действията на великия сатана Рейгън поне бяха предсказуеми. Сегашният ръководител на Америка понякога бе слаб, понякога силен.

Във всеки случай, дори да последваше отмъщение, щеше да си струва. Това щеше да разбуди цяла Либия и всички правоверни.