Нелсън Демил - Играта на лъва

— Той нанася удари и срещу британци — обади се Наш. — Според нас е взривил бомба в британското посолство в Рим. Това опровергава твоята теория, че страда от… мания да убива само американци.

— Ако наистина е взривил бомбата в британското посолство — отвърнах аз, — значи има някаква връзка. Халил не обича британците и американците. Връзките винаги показват нещо.

Наш ми се изсмя. Адски мразя да ми се хилят така.

Кьоних го погледна.

— Не си ли съгласен с господин Кори?

— Господин Кори бърка полицейската работа с разузнаването — каза Тед. — Те не винаги се покриват.

— Не винаги — рече Кьоних. — Понякога обаче си приличат.

Наш сви рамене.

— Даже Асад Халил да убива само американци, това не го прави уникален. Всъщност тъкмо обратното. Повечето терористи нанасят ударите си срещу Америка и американците. Това е тяхната отплата, че сме номер едно, че подкрепяме Израел, за войната в Залива и за антитерористичните ни операции в световен мащаб. Кьоних кимна.

— И все пак стилът на Халил е уникален. Той действа отблизо, възприема нещата лично и се стреми да ни унижи.

Наш отново сви рамене.

— И какво от това? Дори стилът му да показва нещо за бъдещите му планове, не бихме могли да го спрем. Няма да го заловим в крачка. Той има милиони цели и сам избира обекта, времето и мястото.

Операции „Чайка“.

Никой не отговори.

— Във всеки случай — заключи Тед Наш — аз съм убеден, че случилото се днес е изчерпало съдържанието на задачата му и че си е заминал. Следващият му удар може да е в Европа, където очевидно е действал и преди и познава терена и където не винаги се взимат достатъчно мерки за сигурност. Да, някой ден може да се върне. Но засега лъвът е сит и се връща в либийското си леговище, ако ми позволите да продължа с метафората. И докато не огладнее, няма да излезе отново на лов.

Сетих се за своята метафора с Дракула — за кораба, който пристига с мъртъв екипаж и пътници и графът се промъква в нищо неподозиращата страна, пълна с тлъсти хора с хубави вени, и така нататък. Но господин Кьоних, изглежда, ме смяташе за логичен тип със силен инстинкт и без никакви метафорични мисли. Затова казах:

— Като имам предвид случилото се днес, продължавам да твърдя, че Халил е на не повече от осемдесет километра оттук. С Тед се басирахме на десет долара, че скоро ще се обади отнякъде.

Господин Кьоних се усмихна.

— Наистина ли? Най-добре да оставите парите у мен. Тед заминава в отвъдокеанска командировка.

Той не се шегуваше и протегна ръка. Двамата с Наш сложихме по десетачка в шепата му и крал Джак ги прибра в джоба си. Кейт завъртя очи. Момчетата винаги си остават момчета. Джак Кьоних ме погледна.

— Значи Халил е някъде наоколо и знае името ви, господин Кори. Смятате ли, че сте в менюто му?

Пак се бяхме върнали към лъвските метафори. Схванах смисъла и той не ми допадна.

— Понякога ловците се превръщат в плячка — уведоми ме Кьоних. После се обърна към Наш. — Например преди известно време терорист от Средния изток уби двама мъже на паркинга пред сградата на ЦРУ.

Тед Наш изглеждаше така, като че ли предпочиташе да забрави за този случай.

— Жертвите бяха служители на управлението, но се оказаха случайни мишени — поясни той. — Убиецът не ги е познавал. Целта му е била да нанесе удар на институцията.

Джак Кьоних не му отговори, а каза на всички:

— Вие не сте причината за пристигането на Асад Халил тук. Но ако той все още е в страната, вече може да сте в списъка му. Всъщност това ми се струва съвсем реална възможност.

Наведох се напред.

— Моля? Каква възможност?

— Ами, не ми се ще да използвам думата „примамка“, но…

— Лоша идея. Да не я обсъждаме повече.

На него обаче не му се искаше да се откаже и се върна към лъвската метафора.

— Значи имаме един лъв, който яде селяните. Имаме и ловци, които за малко да го хванат. Лъвът им е бесен и допуска фаталната грешка да тръгне след тях. Нали така?

Наш като че ли се развесели. Кейт се замисли.

— Ще пуснем в пресата материали за Джон и Кейт — продължи Кьоних — и дори може би ще публикуваме снимките ви, макар че обикновено не правим така. Халил ще реши, че в Америка това нещо е нормално и няма да заподозре капана. Нали?

— Струва ми се, че това не се включва в трудовия ми договор — отбелязах аз.

Той не ми обърна внимание.

— Няма да използваме името и снимката на Тед, защото неговата организация няма да ни позволи. Джордж е женен и има деца, затова няма да рискуваме. Но ти, Джон, и ти, Кейт, живеете сами, нали така?