Нелсън Демил - Играта на лъва

Но вместо това той рече:

— Тъкмо затова назначаваме детективи от НЙПУ. Те носят със себе си нещо различно.

— Например понички — предложих аз.

Господин Кьоних нито се засмя, нито се ядоса.

— Те носят със себе си здравомислие, умения за работа на терена и разбиране за мисленето на престъпника, малко по-различно от онова на агент от ФБР или ЦРУ. Съгласен ли сте?

— Категорично.

— Антитерористичната спецчаст твърдо вярва, че цялото е по-ценно от сбора от частите. Нали така?

— Да.

— Това е възможно единствено чрез взаимно уважение и сътрудничество.

— Тъкмо се канех да го кажа.

Той ме изгледа за миг.

— Искате ли да участвате в разследването?

— Да.

Кьоних се наведе към мен и се взря в очите ми.

— Не искам да виждам никакво перчене, не искам да чувам за никакво дърлене. Искам пълна лоялност от ваша страна, господин Кори, или, Бог да ми е на помощ, ще наредя да изсушат главата ви и да я поставят на бюрото ми. Съгласен ли сте?

Мили Боже! Говореше също като бившите ми шефове. В мен трябва да има нещо, което изважда на показ най-гадните страни на хората. Така или иначе, замислих се за поправките в трудовия ми договор. Можех ли да бъда лоялен играч от отбора? Не, но исках да участвам в разследването. Сетих се, че господин Кьоних не бе настоял да престана с язвителността си или да притъпя острието на шпагата на остроумието си, и приех това или като одобрение, или като пропуск от негова страна. Стиснах палци и отвърнах:

— Съгласен съм.

— Добре. — Ръкувахме се. — На борда си.

Понечих да кажа: „Няма да съжалявате, господине“, но си помислих, че навярно ще съжалява, затова просто отвърнах:

— Ще направя каквото мога.

Кьоних взе някаква папка от Робъртс и започна да я прелиства. Загледах се в него и реших, че не бива да го подценявам. Не бе получил този ъглов кабинет, защото е племенник на Чичо Сам. Беше стигнал дотук поради всички обичайни причини като упорита работа, безкрайни часове труд, интелигентност, образованост, вяра в мисията си, добри ръководни умения и навярно патриотизъм. Но много хора във ФБР притежават същите качества.

Джак Кьоних обаче се отличаваше от другите надарени хора с готовността си да поема отговорността за катастрофи, които е бил длъжен да предотврати. Случилото се този следобед бе достатъчно неприятно, ала някъде се криеше злодей — Асад Халил, — който искаше да вдигне във въздуха Манхатън, да отрови водоизточниците или да изтреби населението със смъртоносни микроорганизми. Джак Кьоних го знаеше, знаехме го всички. Но той беше готов да понесе бремето си и да поеме тежестта на удара, ако и когато се стигнеше дотам. Като днес.

Кьоних погледна към нас с Тед и Кейт, после кимна на Робъртс, който взе молива си. Интервюто за приемане на работа на Джон Кори и неговият период на приспособяване бяха свършили. Започваше Част втора от трагедията „Дж. Ф. Кенеди“.

Крал Джак се обърна към Кейт.

— Не мога да повярвам, че радиовръзката с боинга е прекъснала за цели два часа и никой от вас не го е знаел.

— Единствената ни информация за самолета идваше от агента на портала, който не знаеше почти нищо — отвърна тя. — Ще се наложи да променим тази процедура.

— Добра идея. Освен това трябва да имате пряка връзка с Центъра за контрол на въздушния трафик, кулата и командния център на Транспортна полиция.

— Ясно.

— Ако бяха отвлекли самолета, можеше да стигне до Куба или Либия, без изобщо да разберете.

— Да, господине — съгласи се Кейт и прибави: — Тед предвидливо беше взел името и телефонния номер на главния диспечер в кулата.

Кьоних погледна Наш.

— Да. Но е трябвало да му се обадиш по-рано.

Наш не отговори. Имах чувството, че няма да каже нищо, което господин Робъртс би могъл да запише в бележника си.

— Изглежда, предаването на онзи либиец през февруари — продължи Кьоних е било само суха тренировка, за да научат процедурите ни. Мисля, че след бягството му всички го подозирахме, поради което този път взехме извънредните предохранителни мерки.

Ако тогава му бяхме завързали очите, нямаше да види „Конквистадор“, нито… как се отключва вратата. Така че навярно трябва да започнем да завързваме очите на всички, които водим там. Освен това, предполагам, си спомняте, че първият либиец пристигна в събота и видя колко малко хора има в клуба през уикенда.

Изглежда, че Част втора се изразяваше в преглед на тактиката й процедурите с подзаглавие „Затваряне на клетката след бягството на лъва“. Господин Кьоних продължи известно време, като говореше предимно на Кейт, която заместваше нашия безстрашен водач Джордж Фостър.