Нелсън Демил - Играта на лъва

— Капитан Стайн ще дойде ли? — навярно малко недипломатично попитах аз.

Кьоних ме изгледа.

— Той пое прякото ръководство на наблюдателните групи и няма време за съвещания.

Човек никога не знае какво правят шефовете и какви дворцови интриги се вихрят, така че е най-добре да не ти пука. Прозях се, за да покажа, че съм изгубил интерес и към въпроса си, и към неговия отговор.

Той се обърна към Кейт.

— Добре, разкажи ми какво се е случило. От самото начало.

Тя очевидно бе подготвена и хронологично му описа днешните събития, сбито, но без да бърза.

Кьоних слушаше, без да я прекъсва. Робъртс си водеше записки. Някъде се въртеше касетофон.

Кейт спомена, че съм настоял да идем при самолета, както и факта, че нито тя, нито Фостър са го смятали за нужно.

По време на целия разказ лицето на крал Джак остана безизразно. Не вдигаше вежди, не се мръщеше, не потръпваше, не кимаше, не клатеше глава и определено не се усмихваше. Беше опитен слушател и нищо в поведението му нито окуражаваше, нито обезсърчаваше свидетеля.

Кейт стигна до момента, в който се бях върнал на втората палуба на боинга и бях открил, че палците на Хъндри и Горман липсват. После замълча, за да събере мислите си. Кьоних ме погледна и макар че не ми даде одобрителен знак, разбрах, че няма да ме отстрани от случая.

Кейт продължи да излага събитията, като представяше само фактите и оставяше предположенията и теориите за по-късно, ако Кьоних пожелаеше да ги чуе. Имаше удивителна памет за подробностите и поразителна способност да не ги разкрасява. Искам да кажа, в подобни ситуации, когато бях на килима пред шефовете, и аз се опитвах да не разкрасявам детайлите, освен ако не пазех гърба на някой приятел, но както е известно, в паметта ми има много бели петна.

Кейт завърши с думите:

— Джордж реши да остане, за да поеме местопрестъплението.

Всички се съгласихме и помолихме полицай Симпсън да ни докара тук.

Погледнах си часовника. Разказът бе отнел четиридесет минути. Наближаваше осем, часът, в който мозъкът ми обикновено се нуждае от алкохол.

Джак Кьоних се отпусна назад на стола си и видях, че обмисля чутото.

— Изглежда, Халил е действал само на една-две крачки пред нас — каза той.

Реших да отговоря.

— В спорта това е достатъчно. Вторият просто е първият губещ.

Господин Кьоних ме изгледа, после рече:

— Вторият е първият губещ. Откъде сте научили това?

— От Библията, струва ми се.

Той се обърна към Робъртс.

— Почини си малко. — Хал остави молива си. — Разбрах, че сте подали молба за прехвърляне в отдела за ИРА — каза ми Кьоних.

Прокашлях се.

— Ами, да, но…

— Изпитвате ли лична омраза към Ирландската републиканска армия?

— Всъщност не, аз…

— Двамата с Джон вече обсъдихме този въпрос — прекъсна ме Кейт, — и той оттегли молбата си.

Това не бяха точните ми думи, но звучаха по-добре от моите расистко-сексистски забележки по адрес на мюсюлманите. Погледнах я и очите ни се срещнаха.

— Прегледах материалите по плъмайландския случай от миналата есен — информира ме Кьоних.

Не отговорих.

— Прочетох доклада по случая, подготвен от Тед Наш и Джордж Фостър, както и сведението, написано от детектив Бет Пенроуз от отдел „Убийства“ в съфъкския участък. — Той замълча, после прибави: — Има известни разминавания в мненията и фактите, представени в двата документа. Повечето са свързани с вашата роля в разследването.

— Аз не участвах официално в разследването.

— Въпреки това именно вие сте решили случая.

— Имах много свободно време. Навярно трябва да си намеря хоби.

Кьоних не се усмихна.

— Докладът на детектив Пенроуз сигурно е поразкрасен заради връзката помежду ви.

— По онова време между нас нямаше нищо.

— Но е имало, когато го е писала.

— Извинете ме, господин Кьоних, но вътрешният отдел на управлението вече ме разпита…

— О, значи имат хора, които разследват полицаите?

Разбрах, че се шегува, и се усмихнах с една-две секунди закъснение.

— Освен това — продължи той — докладът на Тед и Джордж може да е бил повлиян от факта, че сте ги изкарали от кожата им.

Хвърлих поглед към Наш, който, както обикновено, изглеждаше абсолютно невъзмутим, като че ли Кьоних говореше за друг Тед Наш.

Останах възхитен от способността ви да разкриете същността на изключително сложен случай, заблудил всички останали — каза крал Джак.

Беше съвсем обикновено разследване — скромно отвърнах аз с надеждата, че господин Кьоних ще възрази: „Не, момчето ми, ти си блестящ детектив“.