Нелсън Демил - Играта на лъва

— Тъкмо се канех да го направя, Джон. Благодаря ти. — Фостър набра номера на „Конквистадор“. — Фил и Питър да са се обаждали?

— Изслуша отговора на секретарката, после каза: — Не, самолетът още е на пистата. Дай ми номерата на Фил и Питър. — Когато Нанси му ги продиктува, агентът изключи и отново набра. След малко протегна телефона към нас и всички чухме записаното съобщение.

Сигурно са изключили мобифоните си.

Това прозрение не събра овации, затова Джордж прибави:

— На борда на самолет мобифоните задължително се изключват. Но може някой от тях да наруши правилата и да позвъни в „Конквистадор“. Нанси ще ни съобщи.

Ако се бях притеснявал всеки път, когато не успявах да се свържа с някого по клетъчен телефон, вече щях да съм хванал язва. Мобифоните и пейджърите са измамна работа.

Обмислих ситуацията като академичен проблем, поставен ми от инструктор. В полицейската академия ни учат да не напускаме поста си и да не се отклоняваме от плана, докато началството не ни нареди нещо друго. Но ако положението се промени, трябва да разчиташ на собствената си преценка и да проявиш лична инициатива. Номерът е да разбереш кога е време да се размърдаш. Според всички обективни стандарти моментът за това все още не бе настъпил. Но инстинктът ми подсказваше обратното. Преди повече вярвах на инстинкта си, но там бях в чужда среда, заек в работата, и трябваше да приема, че тези хора знаят какво вършат, с други думи нищо. Понякога така и трябва.

Радиостанцията на Дебра Дел Векио запиука и тя я вдигна към ухото си, послуша и каза:

— Добре, благодаря. — После изключи и се обърна към нас. — От Центъра за контрол на въздушния трафик са се свързали с „Транс-континентал“ и са съобщили, че нямат връзка с полет сто седемдесет и пет.

— Това вече ни е известно — отбелязах. — Често ли се случва?

— Не зная…

— Защо самолетът не мърда от пистата?

Тя сви рамене.

— Възможно е пилотът да има нужда от инструкции. Нали разбирате: кой портал да използва. — Дебра замълча, после прибави: — Нали казахте, че на борда имало важна личност? А не задържан.

— Задържаният е важна личност.

Останахме да чакаме ченгетата от Транспортна полиция да вземат Хъндри, Горман и Халил и да ги докарат на изхода, откъдето щеше да ни повика агент Джим еди-кой си. Тогава щяхме да слезем долу, да се качим на колите и да отидем в „Конквистадор“. Погледнах си часовника. Щях да им дам петнайсет минути. Може би десет.

Анди Макгил чу клаксона на камиона, бързо се върна при него и скочи на стъпалото.

— Обади се Ставрос — съобщи му Сорентино. — Каза да се качим в самолета. Позвънили му някакви федерални. На борда имало задържан. В бизнес-класата. Бил с белезници и го охранявали. Трябвало да вземем него и двамата му придружители и да ги заведем в някоя от патрулните коли, която да ги откара до двайсет и трети портал. Длъжни ли сме да изпълняваме заповедите на този човек?

За миг на Макгил му се стори, че между задържания и проблема има връзка, но после реши, че няма. Дори не ставаше дума за съвпадение. В самолетите често пътуваха арестувани престъпници, важни персони или свидетели — много повече, отколкото си мислеха хората. Гризеше го нещо друго и той не можеше да разбере какво, но трябваше е свързано с тази ситуация.

— Не — отвърна Анди, — не сме длъжни да изпълняваме заповеди на Ставрос, нито на федералните… но навярно наистина е време да се качим на борда. Съобщи на началник-отдела.

— Слушам. — Сорентино взе радиостанцията. Макгил се замисли дали да не повика подвижната стълба, ала тя бе на известно разстояние и всъщност не му трябваше.

— Карай към предната врата — нареди той на Тони.

Сорентино потегли. Радиото изпращя и нечий глас каза:

— Хей, Анди, току-що се сетих за оная саудитска история. Внимавай.

— Мамка му! — изруга Тони.

Анди Макгил се вцепени на стъпалото. Внезапно си спомни всичко. Учебен филм. Преди двайсетина години саудитски „Локхийд“ L — 1011, излетял от аерогарата в Риад, докладвал за дим в самолета, после се върнал и кацнал. Заобиколили го пожарни коли и хората от саудитската транспортна полиция зачакали вратите да се отворят. Но пилотите не били изравнили въздушното налягане и стюардите не успели да ги отворят. На никого не му дошло наум да разбие някой от прозорците с брадвичка. Накрая всичките триста души на борда умрели на пистата от дима и пламъците.

Злощастно известната саудитска история. Специално им я бяха преподавали. Ако случаят наистина беше такъв, жестоко се бяха издънили.