Нелсън Демил - Играта на лъва

После внезапно се озова гол до онази жена — пилотката. Държаха се за ръце и търсеха плосък покрив, за да се отдадат на плътски удоволствия. Всички сгради обаче бяха разрушени от бомби.

Интеркомът изпращя и Халил се стресна. Беше подгизнал от пот и възбуден.

Големият каньон отдясно, господин Пърлман — съобщи пилотът.

Асад дълбоко си пое дъх, прокашля се и отвърна:

— Благодаря.

Стана и отиде в тоалетната. Докато миеше лицето и ръцете си със студена вода, продължаваше да мисли за сънищата си, върна се на мястото си и погледна през прозореца. Луната потъваше зад хоризонта и земята долу тънеше в мрак. Халил се пресегна за радиофона и набра запомнения наизуст номер. Отговори мъжки глас.

— Ало.

— Обажда се Пърлман. Съжалявам, че ви събудих.

— Таненбаум слуша. Няма проблем. Спя сам.

— Добре. Обаждам се, за да проверя дали моментът е подходящ за бизнес.

— Бизнес-климатът тук е благоприятен.

— Къде са конкурентите ни?

— Още не са се появили.

Размениха уговорените реплики и Халил завърши с думите:

— С нетърпение очаквам да се срещнем.

— Аз също.

Асад затвори и дълбоко си пое дъх, после вдигна слушалката на интеркома.

— Да, господин Пърлман? — каза капитанът.

— Налага се нова промяна в полета.

— Да, господине.

„Господин Пърлман не бива да се оправдава за постоянните промени в полетите — бе го предупредил Борис. — Господин Пърлман е евреин, плаща добри пари и изисква за тях съответните услуги. На първо място е бизнесът — и чуждите неудобства не са негов проблем.“

— Трябва да отида в Санта Моника — каза Халил. — Предполагам, че не ви затруднявам.

— Не, господине — отвърна пилотът. — Разстоянието дотам е приблизително същото.

Асад вече го знаеше.

— Добре.

— По това време на нощта няма да се забавим — продължи Фиск.

— Кога ще стигнем в Санта Моника?

— В момента въвеждам координатите, господине… добре, пътят дотам е четирийсетина минути, което означава, че ще наближим общинското летище към шест. Може да се наложи да намалим скоростта, за да кацнем след шест, заради забраната за шум.

— Разбирам.

Двадесет минути по-късно самолетът започна да се спуска и на бледата светлина на изгрева Халил видя ниска планинска верига.

— Започваме спускане, господине — съобщи капитан Фиск, — така че закопчайте колана си. Пред нас е планината Сан Бернардино.

Освен това можете да видите долу светлините на източен Лос Анджелис. Летището на Санта Моника е отляво, близо до океана. Ще кацнем след десет минути.

Халил не отговори. Самолетът се наклони надолу и той зърна огромните осветени ленти на магистралите.

Нагласи часовника си на 05:55 калифорнийско време. Чу, че Фиск разговаря по радиостанцията, но не можеше да разбере какво му казват, защото пилотите използваха слушалки. Това не бе необичайно, но си струваше да го отбележи в случаи, че се появят и други обезпокоителни признаци. В Триполи бяха планирали полета така, че да променят курса над Големия каньон и да стигнат в Санта Моника веднага щом вдигнат забраната за шум. Ако го чакаха в Сан Лиего и откриеха, че се е насочил към Санта Моника, властите щяха ля разполагат с по-малко от четиридесет минути, за да му поставят капан. Ако пилотът му съобщеше, че се налага известно закъснение, Халил щеше да поиска нова промяна в курса, този път опрял пистолет в главата на Фиск. Следващата им цел щеше да е малка изоставена писта в планината Сан Бернардино, само на няколко минути полет от Санта Моника. Там вече го очакваше автомобил със залепени под волана ключове. Полицията скоро щеше да разбере кой командва парада. Всички тези промени в плановете — той го знаеше — не му гарантираха, че на земята ще е в безопасност. Но ако не друго, поне щяха да затруднят американците, ако изобщо се опитваха да му поставят капан. Малик му беше показал два интересни филма. В първия, прожектиран в забавен кадър, лъв преследваше газела. Когато тя се отклони наляво, наставникът му каза: „Забележи, че лъвът не се опитва да пресече пътя на плячката си. Той знае, че газелата бързо може да завие надясно и да му избяга. Лъвът променя посоката под същия ъгъл и я следва точно отзад.“ Накрая звярът се хвърли върху газелата, която рухна под огромната му тежест и примирено зачака смъртта си.

Следващият филм показваше лъв, преследван по тревист терен от ландроувър, в който пътуваха двама мъже и две жени. Според диктора хората в автомобила се опитваха да се приближат на достатъчно разстояние, за да изстрелят упойваща стреличка и да го хванат с научни цели. Отначало лъвът се опита да използва бързината си, но когато се умори, зави надясно и ландроувърът го последва, но под по-остър ъгъл, за да го пресрещне. Звярът обаче разбра това и внезапно се отклони наляво. В резултат колата се озова далеч надясно от него. Филмът свърши и Халил така и не разбра дали лъвът е избягал.