Нелсън Демил - Играта на лъва

Разпечатах и-мейла и го хвърлих на бюрото на Кейт.

Замислих се за ситуацията. На първо място, госпожа Хамбрехт беше жилаво бабе и никакви телефонни заплахи, молби и увещания нямаше да я накарат да направи онова, което й бяха забранили още откакто бе станала съпруга на офицер от ВВС.

Второ, хрумна ми, че секретността, с която навремето се бяха опитали да запазят тези пилоти от отмъщение, сега ни пречи да разберем какво става и да ги защитим.

Освен това беше очевидно, че по някое време тайната е била разкрита. По тази причина Асад Халил разполагаше с имената, а ние — не. Но кои имена му бяха известни? Само на онези осем пилоти от бомбардировката на Ал Азизия ли? Навярно. Това бяха хората, които искаше да очисти.

Анализирах известната ми дотук информация: осем мъже, единият убит в Залива, вторият убит в Англия, третият убит заедно с жена си на Капитолийския хълм. Според госпожа Хамбрехт четвъртият страдаше от тежка болест. Това оставяше още четири вероятни жертви — пет, ако болният не починеше преди Халил да стигне до него. Но както казах, не се съмнявах, че някои от тях вече са мъртви. Може би всички, както и всеки наоколо, попаднал на неподходящо място в неподходящ момент като госпожа Уейклиф и прислужницата.

Малко е обезпокоително, когато собствената ти страна се превръща в бойно поле. Не се моля често и никога за себе си, но се помолих за онези хора и техните семейства. Помолих се за известните, вероятните и бъдещите жертви.

После ми хрумна блестяща идея, отворих бележника си и набрах един номер.

Самолетът се отдалечаваше от Колорадо Спрингс. Асад Халил се премести на последната лява седалка и погледна към планината. Струваше му се, че вече са се издигнали над най-високите върхове, и все пак самолетът продължаваше да се носи право напред. Всъщност вече можеше да види целия Денвър.

Замисли се дали пилотите не са предали по радиостанцията предупреждение. Можеха да симулират механичен проблем и да кацнат на някое изолирано летище, където да го чакат властите. Имаше бърз и лесен начин да разбере.

Той стана и се запъти към кабината. Вратата все още беше отворена и Халил застана зад двамата мъже.

— Има ли някакви проблеми? — попита той.

Капитан Фиск хвърли поглед през рамо.

— Не, господине. Всичко е наред.

Асад внимателно се вгледа в тях. Винаги можеше да познае кога го лъжат, колкото и добър актьор да бе човекът. В поведението на пилотите нямаше нищо необичайно, макар че му се щеше да види очите им.

— Започваме да завиваме на запад над планината — каза капитанът. — Ще ви помоля да се върнете на мястото си, господин Пърлман.

Халил се подчини. Включи се знакът за предпазните колани, който досега Фиск не беше използвал, и прозвуча сигнал.

Самолетът се наклони наляво, после продължи напред. След няколко минути Асад усети слаба турбулентност. Все още се издигаха.

— Току-що получихме разрешение за кацане в Сан Диего — разнесе се по интеркома гласът на пилота. — Полетът ще продължи около час и петдесет минути. Ще кацнем към шест и петнайсет калифорнийско време. Това е един час назад от планинския часови пояс.

— Благодаря. Мисля, че вече разбирам часовите пояси.

— Да, господине.

Халил си помисли, че от Париж всъщност пътуваше със слънцето и това му даваше няколко часа повече, макар че нямаше особена голяма нужда от тях. Следващата промяна щеше да е международната часова линия над Тихия океан и както му бе казал Малик: „Когато я пресечеш, капитанът ще го съобщи и Мека ще се пада на запад, а не на изток. Започни молитвите си с лице на изток, за да завършиш с лице на запад. Господ ще те чуе и с двете си уши и ще си осигуриш безопасно завръщане.“

Той се отпусна на кожената седалка и мислите му се върнаха ъм Борис. Съзнаваше, че през последните няколко дни по-често си спомня за него, отколкото за Малик. Руснакът му беше основен съветник по отношение на Америка и американските обичаи, така че това бе съвсем естествено. Именно той го бе научил да разбира упадъчната култура, в която се намираше сега, макар че самият Борис не винаги я смяташе за такава.

„Всъщност в Америка има много култури — беше му казал бившият агент от КГБ. — От високоразвити до съвсем примитивни! Освен това има много хора, Асад, които подобно на теб искрено вярват в Бог. Други вярват само в удоволствието, парите и секса. Има патриоти и предатели. Има честни хора и крадци. Средният американец е по-честен от крадливите либийци, с които съм си имал работа, въпреки любовта ви към аллах. Не подценявай американците — те са били подценявани от британците, французите, японците, Адолф Хитлер и от моята бивша родина. Хитлер отдавна го няма. Британската, френската, японската и съветската империя не съществуват. Американците все още са тук.“