Нелсън Демил - Мейдей

Старшина Лумис отново се обади:

— Сър, лейтенант Матос е на линия. Кръжи в сектор двадесет и три.

— Добре. Кажи му, че в най-скоро време ще получим информация за целта.

— Да, сър.

Слоун се опита да прецени до каква степен е въвлечен в цялата тази история и какви евентуални рискове крие участието му. Всичко започна с рутинната доставка на две ракети Феникс, които пристигнаха на самолетоносача предишния месец. Той лично се подписа за двете ракети. След това получиха съобщение от Пърл, в което информираха командира на Нимитц капитан първи ранг Диел, че Хенингс ще пристигне, за да наблюдава изпитанията на ракетите въздух-въздух. Подобно посещение не бе необичайно, но не можеше да се възприеме и като рутинно. Впоследствие получиха ново съобщение, с което се указваха рутинните процедури при изстрелването на ракетите. Единственото отклонение от общоприетата в подобни случаи практика бе изискването процедурите и разстоянията да се определят в зависимост от новите спецификации на производителя за версията A1M-63X на ракетите Феникс. Именно тогава Слоун бе прозрял, че това всъщност бе конспирация на най-високо равнище — не, правилната дума би била инициатива — инициатива на най-високо равнище, замислена от шефовете на Обединените щабове. Те възнамеряваха тайно да заобиколят новото споразумение за ограничаване на въоръженията, прието от Конгреса. И по ирония на съдбата именно Слоун бе избран да ръководи и координира провеждането на изпитанията. Само след година вече щеше да е капитан втори ранг… или щеше да търка наровете във военноморския затвор в Портсмът.

Отново погледна към Хенингс. Него пък какво ли го очакваше?

Слоун съзнаваше, че във всеки един момент можеше да се измъкне от участие в мисията — достатъчно бе само да помоли за краткосрочен отпуск. Но онези старчоци в Пентагона очевидно бяха проучили много внимателно личното му досие. И бяха разпознали комарджията в негово лице.

По врата на Слоун потече тънка струйка пот. Надяваше се, че Хенингс няма да я забележи.

— Приблизително десет минути, адмирале. — Той натисна един бутон върху конзолата и дигиталният часовник започна последното броене.

Слоун винаги бе изпитвал необясним страх, преминаващ във фобия, породен от процедурата на предстартовото броене. Не сваляше очи от дигиталния дисплей. Използваше времето, за да ревизира още веднъж мотивите си и за да заздрави решимостта си. Да прецени всички плюсове и минуси. Осъвременената версия на Феникс бе оръжие, което би имало съдбоносно значение в случай на евентуална война, макар че ония идиоти в Конгреса действаха така, сякаш страната им никога повече нямаше да бъде въвлечена във военен конфликт. Едно дискретно изпитание на ракетата щеше да позволи на Обединеното командване да си направи съответните изводи за качествата й в бойна обстановка, щеше да даде отговор на въпроса дали повишената маневреност на това най-ново оръжие ще разшири степента на поразяване и ще доведе загубите на противника до сто процента.

След изпитанията върховното командване на флота щеше да знае с какво точно разполага, а политиците можеха да продължат с празното бръщолевене и преструвките. Без значение на това какво им готви бъдещето, американските военновъздушни сили щяха да разчитат на своето тайно оръжие. Русия можеше отново да се превърне в Съветски съюз, а студената война да стисне всички в ледената си прегръдка; американската армия обаче щеше да разполага с още по-мощен военен потенциал. А при равнището на съвременните технологии и най-малкото предимство беше от жизненоважно значение. Предимството, на което се надяваха. И от което всъщност се нуждаеха. А и след всичките тези безкрайни години на унижения, причинени им от политиците, педалите и жените, Военноморските сили на САЩ отчаяно се нуждаеха от нещо, което да възвърне мощта и непобедимостта им. Оставаха още девет минути.

Капитан трети ранг Слоун си сипа чаша кафе от металната кана наблизо. Погледна към Хенингс. Той очевидно изпитваше притеснения. Личеше по погледа му. Още предишния ден Слоун на няколко пъти бе забелязал опасенията в очите му. Дали Хенингс не знаеше нещо, за което той самият тънеше в неведение?

Слоун се приближи към другия край на конзолата и погледна уредите. Мислите му обаче бяха заети с Хенингс. Той като че ли проявяваше пълна незаинтересованост по отношение на предстоящите изпитания. Не проявяваше интерес и към Слоун, което беше необичайно, защото Слоун беше сигурен, че Хенингс ще трябва да направи устна оценка за работата му — почувства, че го обхваща отдавна забравената параноя от първите му години във флота, и побърза да се отърси от нея. Един опитен офицер трябва да може да обърне всяка ситуация в своя полза. Ако се наложи, щеше да се възползва дори и от хладната незаинтересованост на Хенингс.