Нелсън Демил - Мейдей

Той погледна младата жена, която стоеше до него.

— Искате ли да изпиете едно питие с мен? Забравете това. Зная… зная, че сте на работа. Но защо не изпиете една кола? — Бери говореше бързо. — Ще ви разкажа за японските бизнесмени. И за японските нрави и обичаи. Ще ви пообразовам малко. Ще ви съобщя много важна информация, която може да се окаже безценна, ако някога решите да се посветите на международните търговски отношения.

— Разбира се — кимна тя. — С удоволствие. Дайте ми само няколко минути, за да приключа със задълженията си. Остават ми още няколко подноса. Десет минути. — Шарън Крендъл взе подноса на Бери и на още половин дузина пътници. Усмихна му се, когато мина край него на път за сервизния асансьор в задната част на салона.

Бери се обърна и я изпрати с поглед. Тесният асансьор едва побра нея и подносите. След няколко секунди тя изчезна зад плъзгащата се врата и се понесе надолу към кухненския бокс, разположен под първокласния салон.

Останал сам, Джон Бери се опита да събере мислите си. Стана от мястото си и се протегна. Огледа просторния салон. След това погледна през прозореца към двата гигантски двигателя, монтирани под дясното крило на този Стратън. Те биха могли да погълнат целия Скаймастър. Наведнъж.

Компанията му Теплър металс притежаваше една четириместна Чесна туин скаймастър, предназначена за търговския персонал, която Бери пилотираше всеки път, когато изпиташе желание да лети. Предполагаше, че летенето е неразривно свързано с личните му проблеми. Ако животът на земята беше малко по-поносим, той едва ли би се възползвал от всяка възможност, за да се зарее високо в небето.

Бери се обърна към задната част на салона. Видя, че тоалетните са свободни. Погледна часовника си. Имаше време да се измие и да среше косата си, преди Шарън да се е върнала.

Докато вървеше към тоалетните, Бери отново погледна през прозореца. Възхити се от огромните размери и мощта на гигантския въздушен лайнер. Изпита почуда пред огромната пустота на заобикалящата ги небесна шир. Онова, което пропусна да забележи, бе присъствието и на още някой в необятното пространство. Не видя малката точица на хоризонта, която бързо се приближаваше към техния самолет.

Лейтенант Питър Матос държеше контролния лост на изтребителя F-18 с дясната си ръка. Леко увеличи мощността. Двата двигателя Дженеръл илектрик заработиха на по-високи обороти. Матос продължи да кръжи с изтребителя от Военновъздушните сили на САЩ, описвайки широки кръгове на височина от петдесет и четири хиляди фута. Поддържаше постоянна скорост — малко по-ниска от скоростта на звука. Летеше без никаква цел в един отрязък от международното въздушно пространство, известен във военните среди като Оперативна зона R-23. Очакваше повикване от базата. Полетът продължаваше твърде дълго и пилотът вече започваше да се пита какво става, когато чу пропукване в слушалките. Последва съобщение от базата. Чу гласа на старшина Кайл Лумис, когото смътно познаваше.

— Полет три-четири-седем, обажда се База. Край. Матос натисна един бутон върху контролния лост.

— Разбрано, База. Полет три-четири-седем. Приемам. Край. — И започна поредния широк завой в безоблачното небе над Тихия океан.

Гласът на електронния специалист от Е-334 прозвуча силно и ясно.

— Мишената беше изстреляна. По наши изчисления ще навлезе в твоя район след приблизително две минути. Статусът на операцията е Фокстрот-Алфа-Уиски. Повтарям: Фокстрот-Алфа-Уиски.

— Разбрано, База. Фокстрот-Алфа-Уиски.

Матос освободи бутона на предавателя и едновременно с това дръпна назад контролния лост. Фокстрот-Алфа-Уиски 6 6 Фокстрот-Алфа-Уиски — Началните букви от английското Fire-at-will — Стрелба по преценка на пилота. — Б. пр. . Щеше да види мишената и унищожаването й единствено върху радарния си екран, но въпреки това изпита чувството, че плячката го очаква там някъде. Сърцето му заби учестено. Самолетът зави рязко, Матос увеличи скоростта и почувства по-силното налягане. Изравни изтребителя в посока североизток и отново увеличи оборотите. Чувстваше се като рицар, устремил се към бойното поле.

Питър Матос, подобно на повечето военни, които не са били родени в континенталната част на Съединените щати, беше по-лоялен, по-патриотично настроен и по-съвестен от кореняците американци. Забелязал бе това още в самото начало на военната си кариера. Американските бойни знамена се бяха развявали в различни кътчета на земното кълбо — Германия, Гуам, Суецкия канал, Филипините — а младите мъже на страната се стичаха под тях, за да защитят интересите на страната си. Сред военните имаше кубинци, мексиканци, канадци. Но имаше и други офицери, които възприемаха армията на Съединените щати не просто като военна организация с огромни, но наложителни разходи, на която повечето хора с готовност даваха данъците, но не и синовете си. За мъжете като Педро Матос, който произлизаше от най-бедната прослойка в родината си, Пуерто Рико, армията беше истински дом. Тя беше неговото семейство и приятел. И той й бе посветил живота си.