Нелсън Демил - Мейдей

Матос изпълняваше прилежно задълженията си, изучаваше наръчниците, внимаваше какво говори, не бягаше от отговорност, изразяваше личното си мнение само когато биваше изрично помолен за това и изпълняваше получените заповеди с ентусиазъм и без всякакво колебание. Изглеждаше като човек, който вярва, че всичко в живота му е наред, но, когато останеше сам със себе си, той тихичко се молеше на боговете и изразяваше надеждата си, че няма да бъде подминат при следващото повишение. Един такъв пропуск би могъл да означава край на военната му кариера, особено пък като се вземеше предвид фактът, че служи във Военноморския флот, и то в мирно време.

Гласът на Лумис го изтръгна от мислите му.

— Полет три-четири-седем, засече ли мишената? Матос погледна към радарния екран.

— Не още, База.

— Разбрано. Дръж ни в течение.

— Непременно.

Матос насочи мислите си към други, по-важни проблеми, но през цялото време държеше под око радарния екран. Беше убеден, че резултатите от този тест ще предопределят посоката на живота му за в бъдеще. Изпитанията бяха секретни. Това му бе казано от висшестоящите. Освен това бяха и незаконни. За това се бе досетил сам. Онова, което не можеше да разбере, бе защо бяха избрали точно него за изстрелването на тази ракета.

Новите ракети Феникс A1M-63X бяха прикачени на търбуха на неговия F-18. За теста ракетите бяха снабдени с фалшиви бойни глави от неръждаема стомана и титан, а целта представляваше свръхзвукова авиационна мишена, изстреляна на неколкостотин мили разстояние от един военноморски хеликоптер Херкулес C-130. Ако се абстрахираше от тези факти, Матос би могъл да си представи, че ще изстреля две истински ракети по посока на нападащ го руски бомбардировач Туполев или към някой китайски МиГ-21. Разбира се в момента и Русия, и Китай поддържаха приятелски отношения със Съединените щати, но подобно на повечето военни Матос знаеше, че приятели като тях могат само за миг да се превърнат в смъртоносни врагове.

Матос сведе поглед към радарния екран. Все още не виждаше мишената. Целта на днешната мисия бе да се тестват подобрените параметри на маневреността на новото оръжие. Нормалният обхват на радара от двеста мили бе модифициран и сега покриваше участък от петстотин. Веднъж изстреляна, новата ракета Феникс нямаше повече да се нуждае от обичайното насочване и проследяване. Според получените заповеди Матос трябваше да изстреля първата ракета, да я изчака да се стабилизира, а след това да изстреля и втората. Заповядано му бе веднага след това да завие на сто и осемдесет градуса и по най-бързия начин да се отдалечи от зоната на бойните действия. Новата самонасочваща се ракета щеше да открие мишената и без всякаква помощ от страна на Питър Матос щеше да продължи да я преследва до унищожаването й.

От тактическа гледна точка изстрелването на една такава ракета криеше много малко рискове за пилота. Изтребителят имаше възможност да се отдалечи на безопасно разстояние още преди вражеският пилот да разбере, че е бил атакуван. Матос обаче не беше съвсем сигурен, че това нововъведение му харесва. За изстрелването на това оръжие не се изискваха особени лични и професионални умения от страна на пилота, а и оставането в района на битката бе проява на по-голямо мъжество. При новите условия не съществуваше и най-малката възможност пилотът да зърне целта си и да стане свидетел на унищожаването й. Но всичките тези подробности бяха извън сферата на неговата компетентност и задължения.

Той съсредоточи вниманието си върху радара. В най-далечния край на екрана се появи слаб сигнал. Натисна бутона за радиовръзка.

— До Базата. Полет три-четири-седем. Предварително радарно засичане на мишената. — Гласът му беше спокоен, думите — кратки и ясни. Усмихна се, припомнил си филмите за войната, които излъчваха късно вечер по телевизията. В тях немските и японските пилоти крещяха като обезумели, докато американците и англичаните неизменно говореха с овладяни и дори отегчени гласове даже и когато самолетите им падаха с главоломна скорост към земята. Абсолютно хладнокръвие. — Чувате ли ме, База?

— Разбрано, три-четири-седем. Предварително радарно засичане на целта. Продължавай според инструкциите. Край.

Лейтенант Матос натисна един бутон върху контролното табло и вдигна поглед към процесора, контролиращ стрелбата. Електронен символ следваше радарния сигнал върху екрана. Матос остана загледан в него в продължение на няколко секунди. Изведнъж се появи още един сигнал. Матос премигна. Погледна отново. Вторият сигнал изглеждаше по-малък и по-слаб. И се намираше непосредствено зад първия. Фалшиво изображение, помисли си Матос. Сигурно някой неизправен транзистор или диод е прегрял с десета от градуса. Нещо от сорта. И преди бе ставал свидетел на такива отклонения във функционирането на електрониката. Както и повечето му колеги, пилоти на изтребители в ескадрилата. Наричаха ги фантоми или ангелчета. Фалшиви образи. Ехо сигнали. Обратни изображения. Рефлекторни образи от нечий радар. Отражения от повърхността на океана. Привидения, безплътни като облак от пара. Според съвременния технически жаргон биваха наричани още недействителни изображения.