Нелсън Демил - Катедралата

Видя как започнаха отново да се съвещават. Знаеше, че очакваха от нея да отиде на изток, към основите на ризницата. Нищо чудно Флин да е чул как четиримата бяха обсъждали бягството. И тя искаше да поеме нататък, но сега знаеше, че не бива.

Молеше се да не се разделят — да не отрежат пътя й в двете посоки. Призна си също, че не искаше Мегън да се отдалечава от Хики… Макар че ако бе далече от него… Морийн свали обувките си, бръкна под полата и събу чорапогащника си. Усука въже от найлона, нави краищата му около ръцете си и преметна импровизираната гарота през раменете си. Клекна, загреба с шепите си пръст и започна да трие с нея мокрото си лице, ръцете и краката. Погледна сакото и полата си — бяха тъмни, но не достатъчно. Тихо ги съблече, обърна ги с хастара навън — той беше по-тъмен — и ги облече отново. Закопча догоре сакото върху бялата си блуза и вдигна яката. През цялото време не сваляше поглед от Хики и Мегън.

Внезапно през отвора се спуснаха още два крака и скоро една фигура слезе по стълбата. Морийн разпозна Франк Галахър по раираните панталони на церемониалмайстор.

Хики посочи към предната част на катедралата и Галахър извади пистолет. Тръгна бавно на запад покрай стената на стълбището към външната стена на отчасти заровената в земята крипта. Хики и Мегън поеха на изток към ризницата. Морийн видя, че не й остава друга възможност, освен да поеме на юг към съвсем ниския тунел под покритата вътрешна галерия. Там имаше най-малка вероятност да открие изход, според онова, което отец Мърфи знаеше за разположението. Но докато гледаше как се движи бавно светлината на Галахър, разбра, че можеше да го следва до края на криптата, а там щеше да има повече възможности за избор. Тръгна наляво, като се придвижваше странишком, успоредно на посоката, в която вървеше Галахър. На петнайсет фута от колоната тя стигна до друга колона и спря. Видя лъча на фенерчето почти срещу себе си. Снопът светлина, който влизаше през отвора в пода, сега се виждаше по-слабо, следващата колона беше някъде в мрака отляво. Отново тръгна странишком, като притичваше тихо с босите си крака по влажната пръст. Въртеше разперените си ръце, за да се предпази от удар в тръба. Следващата колона беше на по-далечно разстояние от втората — на около двайсет и пет фута. Вече си помисли, че я е пропуснала, когато се блъсна в нея. Внезапният удар в гърдите й изкара въздуха и тя неволно хлъцна.

Светлината на Галахър се люшна към нея и тя замръзна зад колоната. Лъчът се отмести и тя го последва. Втурна се към следващата колона, като броеше крачките си, докато тичаше. На осмата спря и протегна напред ръце. Напипа каменната колона и се притисна към нея.

Сега разбра, че е изпреварила Галахър, обаче неговият лъч опипваше мястото срещу нея. На няколко фута от нея свършваше подът на светилището. Оттам стръмно се спускаха стъпалата към мястото за причастие и отиваха към ниското пространство под главния под на катедралната зала. На светлината от фенерчето видя също ъгъла на криптата, там, където стената се отдалечаваше от нея. Беше на не повече от петнайсет фута. Наведе се и прекара ръка по пръстта. Напипа малко парче чакъл. Хвърли го към последната колона, от която бе дошла. Светлината на фенерчето се отмести по посока на звука. Тя се хвърли напред, опитвайки се да прецени разстоянието. Ръката й се блъсна във външната стена на криптата и тя се премести наляво към ъгъла. Светлината се върна на предишното си място. Морийн се сви надолу под лъча и се плъзна покрай ъгъла, без да отлепя гръб от студения камък. Продължи да отстъпва настрани, с гръб към стената, като непрекъснато следеше с поглед лъча, който мина от лявата й страна. Напипа найлоновата гарота около врата си и я свали. Представи си Франк Галахър — симпатичен, с малко глупаво изражение. И много едър. Уви здраво въжето около ръцете си и направи примка.

Лъчът ставаше по-дебел и силен и с подскачане се приближаваше към ъгъла на криптата. Вече чуваше стъпките на Галахър зад ъгъла, шумното носово дишане, което й беше така добре познато. Господи, помисли си тя. Господи, никога не съм желала толкова силно да убия някого.

Благоразумие. Трябва да знаеш кога да бягаш и кога да се биеш, когато се колебаеш, казваше Брайън Флин, бягай. Учи се от вълците. Те бягат от опасността, без да се самообвиняват. Дори гладът не замъглява преценките им. Ще имат и други възможности да убиват. Успокои треперещите си ръце, пое дълбоко въздух и метна въжето около раменете си. Тръгна покрай стената надясно, отдалечавайки се от приближаващите стъпки. Следващият път.