Нелсън Демил - Катедралата

— Бягство?

— Точно така.

— Има ли ранен?

Последва дълго мълчание, после Флин отговори:

— Бакстър и Мърфи са ранени. Леко. Шрьодер погледна Лангли и Белини. Гласът му прозвуча твърдо:

— Ще изпратим лекар.

— Ако имат нужда от лекар, ще ви се обадя.

— Ще изпратя лекар.

— Добре, но преди да го изпратиш му кажи, че ще му пръсна мозъка.

В гласа на Шрьодер сега прозвуча гняв, ала той беше контролиран, почти нечовешки, предназначен да покаже, че единственото нещо, което не би търпял, е стрелбата:

— Проклет да си, Флин! Ти обеща, че няма да се стреля. Ти каза…

— Всъщност не можеше да се предотврати.

Сега Шрьодер накара гласа си да прозвучи злокобно:

— Флин, ако убиеш някого, Бог ми е свидетел, ако направиш нещо на някого, знай, че сме приключили с правенето на сделки.

— Правилата са ми ясни. Успокой се, Шрьодер!

— Искам да говоря с всички заложници. Незабавно!

— Почакай — последва мълчание, после гласът на кардинала изпълни стаята:

— Капитане, познавате ли гласа ми?

Шрьодер погледна другите двама мъже и те кимнаха.

— Да, Ваше високопреосвещенство. Кардиналът заговори с глас, който издаваше, че е наблюдаван отблизо и диктуват отговорите му:

— Аз съм добре. Господин Бакстър получи, както тук казват, одраскване по гърба и рана от рикошет в гръдния кош. В момента си почива и изглежда добре. Отец Мърфи също е ранен от рикоширал куршум, в лицето, по-точно в челюстта. Преживява шок, но иначе е добре… по чудо никой не е убит.

Тримата мъже в стаята си отдъхнаха леко. От съседния офис се чу приглушен говор. Шрьодер попита:

— А госпожица Малоун? Кардиналът отговори колебливо:

— Жива е… Не е ранена. Тя е…

Шрьодер чу как някой от другия край покри мембраната. Чу приглушени гласове, сърдита размяна на реплики. Той викна в слушалката:

— Ало? ало?

Отново се чу гласът на кардинала:

— Това е всичко, което мога да кажа. Шрьодер заговори припряно:

— Ваше високопреосвещенство, не провокирайте тези хора! Не трябва да застрашавате собствения си живот, защото така се превръщате в заплаха за живота на други хора…

Кардиналът отговори с неутрален тон:

— Ще го предам на останалите — и добави: — Госпожица Малоун е…

Неочаквано се чу гласът на Флин:

— Отличен съвет от храбрия капитан. Нали видя, че всички са живи? Сега се успокой!

— Искам да говоря с госпожица Малоун.

— Излезе за малко. По-късно. — Неочаквано Флин попита: — Готово ли е всичко за пресконференцията?

Гласът на Шрьодер стана спокоен:

— Може би ще ни трябва повече време. Телевизионните мрежи…

— Имам да кажа нещо на Америка и целия свят, и смятам да го направя.

— Да, ще го направите. Проявете търпение.

— Това не е ирландска добродетел, Шрьодер.

— Не съм убеден — Шрьодер почувства, време е за установяване на по-личен контакт, и рече: — Аз самият съм наполовина ирландец и…

— Наистина ли?

— Да, семейството на майка ми е от графство Тайрън. Вижте, разбирам вашето объркване и гняв… Имах един чичо в ИРА. Семеен герой. Хвърлен в затвора от британците.

— За какво? Да не би защото е бил досадник като племенника си?

Шрьодер се направи, че не чу тази забележка.

— Израснах с много от омразата и предразсъдъците, които и ти…

— Но не си бил там, Шрьодер. Не си бил там. Бил си тук.

— С това няма да постигнеш нищо — каза твърдо Шрьодер. — Ще си създадеш повече врагове, отколкото приятели, като…

— Хората тук вече не се нуждаят от други приятели.

Нашите приятели са мъртви или в затвора. Кажи им да освободят нашите, капитане!

— Наистина опитваме. Преговорите между Вашингтон и Лондон напредват. Виждам светлина в края на тунела…

— Сигурен ли си, че тази светлина не е влак, който лети към тебе с бясна скорост?

Някой в съседната стая се изсмя. Шрьодер седна и отхапа връхчето на една пура:

— Слушай, защо не ни покажеш, че ни вярваш, като освободиш един от ранените заложници?

— Кой по-точно?

Шрьодер се изправи на ръба на стола:

— Ами… Ъ-ъ…

— Хайде сега! Поиграй си на господ. Не се съветвай с никого около теб. Ти ми кажи кой да бъде.

— Този, който е най-тежко ранен, Флин се изсмя.

— Много добре. Ето ти едно контрапредложение. Не искаш ли вместо него кардинала? Сега помисли: ранен свещеник, ранен англичанин или здрав кардинал?

Шрьодер почувства в гърдите му да се надига гняв и беше разтревожен, че Флин отговори по този начин:

— Кой е най-тежко ранен?

— Бакстър.