Нелсън Демил - Катедралата

Шрьодер се поколеба. Огледа стаята. Думите се спряха на устата му. Флин го подкани:

— Бързо!

— Бакстър.

Флин вложи тъжна нотка в гласа си:

— Съжалявам. Правилният отговор беше да поискаш Принца на църквата. Ти го знаеше, Берт. Ако беше посочил кардинала, щях да го освободя.

Шрьодер закова поглед в незапалената пура. Гласът му трепереше:

— Съмнявам се.

— Не проявявай недоверие към мен в тези неща. Бих предпочел да загубя един заложник, но да спечеля една точка.

Шрьодер извади кърпичка и избърса врата си.

— Не се опитваме да превърнем това в състезание, за да видим кой има повече кураж… повече…

— Мъжество.

— Да. Не се опитваме да го направим. То е остаряла представа за полицията. Ние отправяме към вас апел… — Той погледна Белини, който изглеждаше много ядосан. Продължи: — Никой тук няма да рискува живота на невинни хора…

— Невинни? Тук вече не воюват невинни цивилни. Всички сме войници, по избор, по призвание, по участие и по рождение. — Флин пое дъх и продължи: — Хубавото нещо в една продължителна партизанска война е, че поне веднъж всеки получава възможност за реванш. — Той направи пауза. — Хайде да изоставим тази тема. Искам телевизор. Изпрати Бърк.

Шрьодер най-сетне запали пурата си.

— Съжалявам, обаче той напусна за малко сградата.

— Казах ти, че искам да стои наблизо. Виждаш ли, Шрьодер, в крайна сметка не изпълняваш всичките ми искания?

— Беше неизбежно. Той ще ти се обади скоро. — Шрьодер млъкна и промени тона си: — Като стана въпрос за Бърк, мога ли да помоля да държиш настрана от телефона господин Хики?

Флин не отговори. Шрьодер продължи:

— Не се опитвам да създавам дрязги между вас, но той казва едно нещо, ти друго. Имам предвид, той е… зъл и песимистично настроен. Исках само да знаеш, в случай че…

Телефонът замлъкна.

Шрьодер се облегна назад в стола и дръпна от пурата си. Помисли си колко лесно общуваше с Флин и колко труден беше Хики. И тогава в ума му проблесна прозрение и изпусна пурата си в пепелника. Добрият тип и лошият тип. Най-старият контра трик в играта. Сега Флин и Хики го прилагаха срещу него.

— Кучи синове!

Лангли вдигна поглед към Шрьодер, после към бележника със записки, който водеше. След всеки диалог изпитваше чувство на объркване и безнадеждност. Тази работа с преговорите не беше за него и той не разбираше как го правеше Шрьодер. Неговите собствени инстинкти му казваха да грабне телефона и да каже на Флин, че скоро ще бъде едно мъртво копеле. Запали цигара и с изненада установи, че ръцете му треперят.

— Мръсници!

Робърта Шпигел зае отново мястото си в люлеещия се стол и вдигна очи към тавана.

— Някой записва ли резултата? Белини се загледа през прозореца.

— Дали могат да се бият толкова добре, колкото да говорят?

Шрьодер отвърна:

— Ирландците са от малкото хора, които могат. Белини не откъсваше очи от прозореца, Робърта Шпигел се люлееше в стола си, Лангли гледаше как димът се къдри нагоре от цигарата, а Шрьодер бе забол поглед в пръснатите книжа на бюрото си. В съседната стая звъняха телефони, нощният въздух отвън се огласяше от рупори, чието ехо долиташе през прозореца. Часовникът над камината цъкаше силно и Шрьодер се загледа в него. 21,17. В четири и половина следобед беше марширувал, радвайки се на парада, на живота и на себе си. Сега усещаше стомаха си свит на топка и животът не изглеждаше толкова хубав. Защо някой винаги разваляше парада?

Морийн се плъзна зад дебелата колона без да сваля очи от Хики, който стоеше зажумял в полумрака. Мегън застана зад него, размахвайки пистолета си така, както другите жени размахват дамска чантичка — и както самата тя някога също беше размахвала пистолет.

Морийн ги видя да си шепнат. Знаеше какво си говорят, дори без да ги чува. По кой път е тръгнала тя? Дали не е по-добре да се разделим? Да стреляме ли? Може би да извикаме? Дали да включим фенерчетата? Тя чакаше съвсем наблизо, на по-малко от петнайсет фута, защото едва ли биха заподозрели, че може да стои и да ги наблюдава толкова отблизо. За тях беше цивилна, ала само да я познаваха по-добре! Ядоса се на това подценяване от тяхна страна.

Неочаквано фенерчетата светнаха и лъчите им започнаха да обхождат тъмните далечни ъгълчета. Морийн се притисна още по-близо до колоната.

Хики викна:

— Даваме ти последна възможност, Морийн. Предай се и няма да ти сторим нищо! Но ако ни принудиш да те гоним…

Той не довърши. Неизречените думи бяха по-ужасяващи, отколкото ако ги беше казал.