Дейвид Морел - Единственият оцелял

Поемайки дъх, той се сви от болка.

Кавано видя кутия със салфетки на масата в кухнята. Измъкна няколко и ги подаде на Ръдърфорд.

— Изкашляй се дълбоко и се изплюй тук.

Ръдърфорд се подчини.

— Боже всемогъщи, как боли!

Кавано хвърли поглед върху изплютото.

— Няма кръв. Легни на дивана. — Кавано му помогна да се опъне на дивана, после заопипва коремната област и гръдния му кош. — Не напипвам никакви издутини. Някъде другаде да те боли?

— Мина доста време. Ако са счупили нещо вътре, досега да съм припаднал от болка.

Ръдърфорд разтри китките си, където кръвообръщението бе почти спряло.

— Къде стои аптечката ти?

— Под мивката в банята.

Когато Кавано се върна с аптечката и с мокра, насапунисана кърпа, Ръдърфорд с усилие се изправи и седна.

— Не си ме представил на приятелката си.

— Това е Дженифър. Дженифър, това е Джон.

Джейми не реагира на фалшивото име, с което Кавано я представи.

— Приятно ми е да се запозная с теб — кимна Ръдърфорд. — Добре че съм жив, за да имам това удоволствие.

Кавано отвори аптечката и замря за миг, като видя сред бинтовете и мазилата и три спринцовки. Той ги извади и ги вдигна във въздуха и чак тогава се сети защо са там.

— Това още откакто жена ти беше жива?

Тя бе диабетичка и всеки ден си биеше по една инжекция инсулин. По ирония на съдбата обаче бе загинала при автомобилна катастрофа.

— Много от дрехите на Деби ги дарих на църквата. Изхвърлих и доста неща, стари обувки и други работи, които не ставаха за нищо, но тя въпреки това ги държеше. Обаче тия спринцовки ме карат да мисля за нея с повече любов, отколкото каквото и да е друго. Не ми даде сърце да ги изхвърля.

Кавано ги върна в аптечката и започна да почиства лицето на Ръдърфорд.

— Значи си разбрал втория намек за главоболието, а? — попита Ръдърфорд.

— Браво на теб.

— По-скоро бих се оставил да ме убият, вместо да те вкарам в клопка.

— Знам — кимна Кавано.

— Хората, които попитах за Прескот и лабораторията му, казаха, че не са чували нищо за него.

След толкова време, прекарано със запушена уста, гласът на Ръдърфорд звучеше пресипнало.

— Ще ти донеса малко вода — каза Джейми.

Когато тя се върна, Ръдърфорд отпи няколко дълги глътки, размеквайки спечената кръв по устните си, която се процеди надолу по брадичката му.

Той я избърса с опакото на дланта и каза:

— После претъсих базата данни на нашия компютър. — Дълга глътка вода. — И отново нищо.

— Тогава как…

— Тия типове, изглежда, имат информатор в Бюрото. Или пък са хакнали компютърната ни система, търсейки хора, интересуващи се от Прескот. Когато си тръгнах за вкъщи, те ме чакаха на паркинга. — Ръдърфорд попипа подутата си буза и направи гримаса. — Някой ми извика името от съседния ред. Извърнах се да видя кой е. Изведнъж до мен спря някакъв ван. И докато по този начин действаше като параван, трима души ме сграбиха от всички страни и ме набутаха вътре.

— Човекът, който те е извикал. Тримата, дето са те сграбили. Шофьорът на вана. Общо пет души, така ли? — попита Кавано.

— Не. — Ръдърфорд отпи отново. — Има и шести — тоя, дето командва парада. Нарича себе си Клайн.

— Двамата, дето те пазеха, ги познах. Бяха от онези, които нападнаха Прескот в склада.

Ръдърфорд насочи разтревожен поглед покрай Кавано.

— Дженифър, май ти е лошо, а?

Кавано се извърна към нея.

— Пребледняла си. По-добре да седнеш.

— По ми се ще да се наведа.

Тя се насочи към банята и след малко двамата чуха приглушените звуци от повръщане.

— За първи път ли участва в операция? — попита Ръдърфорд.

— Да.

— Добре се справи.

Кавано кимна.

Тя отново се върна и Кавано я прегърна.

— Не те подведох — каза Джейми.

— Не ме подведе.

И аз не те подведох, добави той наум.

Тя прекрачи стенещия на пода мъж и се настани в креслото срещу Ръдърфорд.

— Не ми обръщайте внимание. Говорете си там каквото имате да си кажете, а аз през това време ще се опитам да се уверя, че съм все още жива.

Ръцете на Кавано не трепереха само докато имаше какво да прави с тях. Сега обаче трябваше да положи усилие, за да потисне треперенето им.

— Да, и какво стана по-нататък?

— След това тия типове ме обработиха достатъчно добре и за да покажат, че няма майтап, насочиха в главата ми пищов и ми дадоха да избирам. Или да им кажа защо търся Прескот, или ще ме убият. — Ръдърфорд притисна влажната кърпа към насинената си буза. — Обясних им, че не аз търся Прескот. А един мой приятел. И пак ми дадоха да избирам. Или да им кажа кой е този приятел, или ще ми теглят куршума. Но не им назовах името ти. Казах: „Един човек от охраната на Прескот“.