Дейвид Морел - Единственият оцелял

Все още не е късно да се откажем, каза си той.

Разбира се, че е. Ако се откажа сега, вероятно никога няма да ми се удаде друга възможност да измъкна Джон.

Апартамент 628 беше вдясно. Притиснал гръб в стената до нея, Кавано чу приглушения звук от експлозия, последван от изстрели и вой на сирени — поредния полицейски сериал по телевизията. Той кимна окуражаващо на Джейми и измъкна пистолета.

Джейми застана пред вратата в полето на шпионката и затвори очи. И когато отново ги отвори след няколко секунди, зениците й се бяха свили до нормалния размер, което предполагаше, че не е под напрежение.

Обаче Кавано беше. Изведнъж реши, че изобщо не е трябвало да я замесва в това. Направи й знак да си тръгват.

Джейми обаче не му обърна внимание и почука.

Кавано повтори жеста си още по-енергично.

Все така без да му обръща внимание, Джейми отново почука и този път звукът от телевизора заглъхна.

Вече няма връщане, помисли си Кавано и се почувства горд, като видя колко отегчена изглеждаше Джейми пред вратата, повдигнала гърди нагоре с кутиите.

Чу се щракане и вратата се отключи. Кавано притисна гръб още по-силно в стената, внимавайки да не попадне в обсега на шпионката.

Както и очакваше, вратата се отвори само толкова, колкото позволяваше веригата.

— Две средни пици? — пропя Джейми, поглеждайки към етикетчетата на кутиите. — Една пеперони с черни маслини и една де лукс, нали?

— Обикновено ги носи едно хлапе — пробуча отвътре мъжки глас с европейски акцент.

— На мен ли го казвате? — отвърна Джейми. — Двамата с мъжа ми въртим тоя бизнес. Тази вечер на работа не се явиха три хлапета. Добре че наминах и аз, та и вие да изкарате късмет.

Мъжът отвътре се изкиска.

— Колко?

Тя повдигна кутиите още малко по-нагоре, все едно да прочете по-добре изписаната на етикета цена и се взря в него.

— Чакай малко — обади се пак гласът и вратата се затвори.

В момента, в който бравата щракна и се затвори и мъжът вече не можеше да вижда какво става отвън, Кавано рязко напусна мястото си. Скочи пред вратата и се сниши под шпионката. Прикрил Джейми, той чу издрънчаването на освободената верига.

Щом вратата се отвори, Кавано се хвърли върху нищо неподозиращия мъж. Спазвайки точно инструкциите, Джейми хвана отвътре сгънатата бронежилетка и я тръсна пред себе си, раздипляйки я пред тялото си и разпилявайки кутиите на пода. Мъжът бе същият скинар, от когото Кавано бе отнел колата пред търговския център преди почти две седмици. Зяпнал от изумление, мъжът се опита да извади пистолета си. Кавано стовари цевта на зига върху голия му череп и човекът падна като подкосен, затискайки с тялото си ръката, с която се готвеше да извади оръжието си. Кавано го прескочи и влезе във всекидневната, насочил пистолета вляво, към мястото, където знаеше, че е телевизорът.

На едно от креслата бе седнал мъж с мустаци, който стоеше като статуя и не знаеше накъде да гледа — към пистолета на Кавано или към този, който Джейми бе насочила към него откъм кухнята. Пистолетът му бе на масичката за кафе пред него.

В ъгъла вляво, вързан за един стол със запушена уста, седеше Ръдърфорд. Спечената кръв по лицето му изглеждаше още по-черна на фона на тъмнокафявата му кожа. Очите му бяха опулени от смайване, но точно сега Кавано нямаше никакво време за него. Той посегна и взе пистолета от масичката. Минавайки покрай мустакатия, Кавано тресна и него по главата с пистолета. След това се притисна към стената до вратата на спалнята. Насочи пистолета най-напред към тази част от стаята, която се виждаше през отворената врата, после скочи до отсрещната страна и насочил оръжието си, огледа и останалата част от стаята. След като не видя нищо обезпокояващо, той се хвърли вътре, блъсна бюрото към вратата на гардероба, погледна под леглото, после огледа и банята. Чисто.

Когато се върна във всекидневната, мустакатият лежеше на пода и стенеше.

Кавано изтича до входната врата, заключи я, после насочи вниманието си към гологлавия, проснат на пода. Претърси го за оръжие и извади пистолета, затъкнат в колана на кръста му. След това измъкна колана и с него върза ръцете му отзад.

Повтори същото действие и с мустакатия, после отиде да провери гардероба и се увери, че е празен. Чак тогава се спусна към Ръдърфорд и му махна лепенката от устата.

— Има ли други?

— Не.

Кавано развърза китките и глезените му.

— Къде си ранен?

— Изгубих един зъб. — Ръдърфорд посочи подутата си лява буза. — И май са ми спукали едно-две ребра.