Дейвид Морел - Единственият оцелял

— И аз така мисля — каза Кавано, — освен ако горилата е една и се е смилила над пленника, в което се съмнявам.

— Щом са си поръчали ядене, значи се чувстват спокойни, нали?

— Точно така. Предполагат, че още никой не е разбрал за Джон.

— Добре, какво правим сега? — попита Джейми.

— Връщаме се в парка, намираме някой бездомник на пейките и му даваме пиците. Трябват ни само кутиите.

Джейми гледаше озадачена.

— Ще откъсна горния капак на едната и дъното на другата и ще ги нанижа една в друга, да ми поберат бронежилетката — отвърна Кавано.

Пазачът вдигна глава и погледна Джейми, която отвори вратата и я задържа, за да пропусне Кавано, понесъл кутиите. Очите му бързо се адаптираха към яркото осветление във фоайето.

— Здравейте. Идваме за купона у Тед в деветнайсет единайсет — каза Кавано.

Пазачът ги изгледа строго.

— Преди около петнайсетина минути докараха цяла купчина пици.

— Знаех си, че трябваше да донесем ребърца, пържени картофи и зеле! — възкликна отчаяно Джейми.

— Ама ти наистина само за ядене мислиш — каза Кавано шеговито, макар в гърдите да усещаше стягане.

— Кажете им да не вдигат много шум — помоли ги пазачът. — Че съседите ще се развикат.

— Няма да шукнем — увери го Кавано.

Пазачът натисна бутона и вратата към асансьорите се отвори.

— Благодаря.

Двамата се приближиха към асансьорите и Джейми натисна бутона за нагоре. След кратко изчакване, което им се стори часове, едната от вратите дрънна мелодично и се отвори.

Колкото и да мразеше асансьорите, Кавано пристъпи вътре. Джейми вдигна ръка да натисне шестия етаж, но Кавано каза:

— Стой.

— Какво?

— Пазачът долу ще гледа на кой етаж ще спрем.

— Опа. — Джейми натисна бутона за деветнайсетия етаж.

Вратите се затвориха.

Асансьорът потегли и краката на Кавано натежаха. Очите му заследиха сменящите се цифри. Изглеждаше, че доста време ще пътуват до деветнайсетия етаж. Тъкмо да повтори напътствията си, които бе дал на Джейми, преди да влязат в блока.

— Сигурен ли си, че ще отворят вратата? — попита Джейми.

— За един такъв пубер като оня, дето донесе пиците, те ще отворят вратата на верига, ще му платят и ще го накарат да им подаде кутиите настрани. Но ако през шпионката видят теб, повярвай ми, ще отворят вратата. Разкопчай си малко блузката.

— Моля?

— Горните три копчета.

— Ти за каква ме смяташ?

Чудесно, мислено й каза Кавано. Имаш още чувство за хумор. Значи положението е под контрол.

А при мен как е, запита се той. Под контрол ли е?

Динг. Вратите се отвориха. С ускорено дишане Кавано пристъпи навън върху почти новия мокет в коридор с ярки осветителни тела по тавана, миришещ на прясно боядисани стени. Нямаше жива душа.

Бързият поглед вляво и вдясно ги поведе към врата надясно, на която пишеше „Стълбище“. Бутнаха я и се озоваха в потискащо хладно стълбище, по-ярко осветено дори от коридора. Докато Джейми затваряше вратата, Кавано се огледа за охранителни камери, но не видя нито една. Ослушаха се за шумове, но не чуха нищо. Стъпките им, колкото и да бяха внимателни, ехтяха в стълбището, докато двамата забързано слизаха надолу до шестия етаж.

Спряха пред вратата на шестия етаж.

— Ще се оправиш ли? — прошепна Кавано. — Аз ще бъда до теб. Просто прави точно това, което ти казах.

Джейми се поколеба.

— Не е късно да се откажеш — каза й той.

— Късно е — и още как. Никога вече не бих могла да си наложа да стигна чак дотук.

— А може би изобщо не е трябвало.

— Можеш ли да спасиш Джон без мен?

Кавано не отговори.

— Тогава ми дай кутиите. — Зениците на Джейми се бяха разширили.

Кавано я видя как се огъна под тежестта на бронежилетката вътре. Тя опря кутиите малко под гърдите си, което разшири отвора в блузата й.

— Като те видят, ще си помислят, че са умрели и са на небето — помъчи се да я разсее малко от това, което й предстоеше. — Преди да почукаш на вратата, затвори си за малко очите, за да си свиеш зениците и да не изглеждаш толкова стресната. Помни: ако чуеш звука на телевизор, това ще означава, че ония са небрежни. Добрите охранители пазят тишина в стаята, за да могат да чуват шумовете отвън.

Джейми пое дълбоко дъх и кимна към вратата.

— Отваряй.

Коридорът на шестия етаж бе със същия почти нов мокет и във въздуха се носеше същата миризма на прясно боядисани стени като на деветнайсетия. Кавано последва Джейми, пристъпвайки предпазливо. Както и очакваше, в този късен час в коридора нямаше никой.