Дейвид Морел - Единственият оцелял

Ножът, който Кавано държеше в ръцете си, бе с матово покритие, за да не отразява светлината, и бе направен от един от най-добрите инструктори по самозащита и същевременно производител на ножове — Ърнест Емерсън. Наричаше се НББ–7, което означаваше „Нож за близък бой“. Плетеното покритие на дръжката позволяваше здрав захват, дори и ако ръкохватката се намокреше от вода, пот или кръв. Назъбеното острие бе здраво и достатъчно остро да пробие врата на кола.

— Страхотно! — възкликна Кавано, имитирайки първия мъж.

Той затвори ножа и го защипа в собствения си джоб. После седна с кръстосани по турски крака на пода пред първия мъж.

— Ти се подвизаваш под името Клайн, а?

— Име като всяко друго.

— Разкажи ми за Прескот.

Клайн не отговори.

— Тогава аз да ти кажа какво знам за него — продължи Кавано. — А ако и ти решиш да се включиш по някое време, няма да те спра.

Кавано разказа на Клайн какво бе станало, след като се бяха гонили с колите — пристигането в бункера, инструкциите, дадени на Прескот за изчезването му, пожара, нападението с хеликоптерите и втория пожар в къщата на Карен.

— Така че, както виждаш, на мен той ми трябва точно толкова, колкото и на теб. Дори повече. Можем да стигнем далеч, ако работим заедно.

— Да, но целите ни са различни.

— Сигурен съм, че ще измислим нещо, за да заобиколим различията. — Кавано впери в него изучаващ поглед. — Струва ми се, че ръцете и краката ти започват да те болят. Я чакай да те устроя по-удобно.

Клайн вдигна учудено вежди, гледайки как Кавано отиде до кухнята и донесе стол. Учудването му нарасна още повече, когато Кавано го изправи на крака, извади ножа и го отвори.

— Сега ще ти срежа въжето на китките — предупреди го Кавано. — Ако направиш дори и най-малкото движение срещу мен, моят приятел… — Той кимна към Ръдърфорд. — …чието настроение е доста лошо заради побоя, нанесен му от твоите хора, ще те застреля.

Преди това Ръдърфорд бе взел от кухнята една празна бутилка от минерална вода и я бе надянал на цевта като заглушител.

— Искам си зъба — изръмжа той заплашително.

Това бе тактика, която двамата бяха отрепетирали, и сега при вида на пластмасовата бутилка очите на Клайн се свиха.

— Защо да си създаваме главоболия? — каза Кавано. — Водим приятен разговор. Искаме да си помогнем един на друг. — Кавано отиде зад Клайн, сряза въжето на китките му и каза: — Сядай.

Клайн се подчини.

Кавано отново му върза ръцете, но този път за облегалките на стола.

— Удобно ли ти е така? — попита го той. — Добре. Честно ти казвам, че ако работим заедно, имаме по-добър шанс да намерим Прескот. Кажи ми сега какво знаеш ти.

Клайн отклони поглед встрани.

— Като за начало — продължи Кавано, — можеш най-напред да ми кажеш защо ви трябва толкова? Той ми разказа за някакви научни изследвания, свързани с пристрастяването, поръчани му от Агенцията за борба с наркотиците. Трябвало да намери някакъв начин да блокира физическия механизъм, който предизвиква у хората пристрастеност. Обаче вместо това, както той каза, открил леснопроизводима субстанция, която предизвиква пристрастеност. Каза ми още, че Хесус Ескобар разбрал по някакъв начин за това и искал да го отвлече, за да вземе формулата на веществото. Каза, че вие, момчета, работите за Ескобар. Но всичко това се оказаха глупости. В Агенцията изобщо не са чували за Прескот, а Ескобар е бил убит преди два месеца. Така че нека ви попитам първо за кого работите?

Клайн най-сетне отново извърна поглед към Кавано. От напрежението акцентът му — славянски или по-точно вероятно руски — си пролича още повече.

— Знаеш, че това не мога да ти го кажа.

— Може би трябва да ти направя малко кафе, за да обсъдим проблема.

— Кафе? — Клайн наклони глава на една страна и го изгледа озадачено.

— Да, няма нищо по-приятно от един лек разговор на чаша кафе. Джон, къде го държиш?

— Над хладилника. — Двамата с Джейми го гледаха също така озадачено, както и Клайн. — Кафемелачката е до него. А кафеварката е до тостера на плота в кухнята.

— Кафеварка ли? Но аз имах предвид нес — каза Кавано.

— Ъ-ъ… в шкафа вдясно от печката.

Кавано обърна стола на Клайн така, че да може да го вижда какво прави. После отиде в кухнята, отвори шкафа и намери малка кутия, в която имаше няколко разноцветни пакетчета нескафе.

— Я да видим… Лешник, ванилия, шоколад. От кое точно искаш? — попита той Клайн.

Отговор не последва.

— Джон, трябва да го изхвърлиш това сладко кафе — продължи Кавано. — Ще качиш толкова килограми, че няма да можеш да ги свалиш с бягане. Нямаш ли нещо по така…? Я чакай малко. Какво е това? Мока „Ява“? Ето на това викам аз истинско мъжко питие.