Дейвид Морел - Единственият оцелял

— И само няколко военни и Прескот са знаели какво се е случило в действителност — отбеляза Кавано.

— И няколко могъщи цивилни с твърдо отношение към това как трябва да се защитава страната ви. Те решили да направят още един секретен тест — този път върху хора, обучени специално да не се поддават на страх. Върху група рейнджъри по време на учение в блатата на Флорида.

Кавано си спомни за безпокойството, с което бе прочел за петнайсетината рейнджъри, удавили се в едно блато във Флорида.

Обилно потейки се, Клайн стискаше очи.

— Може би мощта на хормона не е била регулирана правилно. Или пък хора, обучени да боравят с оръжие, постъпват точно така. Започнали да стрелят по абсолютно всичко и повечето от тях не се удавили, а са били застреляни от другарите си.

Отвратен, Кавано се дръпна назад, без да се усети, издърпвайки иглата от врата на Клайн.

С изключение на насеченото дишане на Клайн, в стаята се бе възцарила тишина. Минаха няколко секунди преди Клайн — бледен, вързан за стола и паднал странично на пода — да разбере, че инжекцията вече не притиска вената му. Бавно и предпазливо той отвори очи и едва им повярва, като видя срещу себе си Кавано и спринцовката до него на мокета.

— Карай нататък — заповяда му той.

— Случиха се две неща. — Клайн се опита да извие глава, за да гледа Кавано в очите. — Първото нещо бе, че работодателят ми научи за експериментите.

— Как?

— Един от помощниците на Прескот бе наш информатор.

— А второто нещо?

— Информаторът не харчеше внимателно парите, които му плащахме. Военните, занимаващи се с работата на Прескот, го заподозряха, разпитаха го и разбраха, че изследванията са компрометирани и че едно чуждо и неособено приятелско правителство иска да сложи ръка върху оръжието. Това, а също така и нещастието с рейнджърите, накара военните да решат, че е много рисковано да продължат. Преди някой от вашето правителство да е разбрал и надигнал вой, те спряха програмата.

Клайн остави намека да увисне във въздуха.

— Искаш да кажеш, че военните са се притеснявали дали могат да имат доверие на Прескот? — попита Кавано.

— Нашият информатор знаеше естеството на страховия хормон, но не и как да го произведе. Само Прескот беше наясно с всички подробности. Името му бе синоним на изследванията. Да се закрие програмата изцяло…

— …е означавало, че Прескот е трябвало да бъде елиминиран — довърши Кавано.

— Особено поради това, че военните знаеха за нашето желание да сложим ръка на него. Той се досети за опасността. И избяга. Едната страна, тоест ние, се мъчеше да го хване, а другата, тоест военните, се мъчеше да го убие. Успяхме да го проследим до онзи склад. След това се появи ти и ето ни тук сега — заключи Клайн.

— Но военните как са научили къде го водим? — попита Кавано. Изведнъж отговорът му се стори очевиден. — Те са ви проследили до склада.

— Внимавахме много.

— Може би някой от вашите е пропял.

— Тогава защо военните се забавиха толкова много? — поинтересува се Клайн. — Те направиха хода си чак когато ти се намеси.

Кавано усети как лицето му се смразява.

— Искаш да кажеш, че са проследили мен? И че някой от Протектив Сървисис ги е информирал, че помагаме на Прескот?

— Твоята фирма закриля богатите и силните. Нормално би било някои разузнавателни институции да ви държат под око.

Кавано отново започна да губи нишката на действителността. Не знаеше какво да мисли, на какво да разчита. Вдигна глава към Джейми, чийто загрижен поглед бе насочен към него в момента, и твърдо разбра на какво може да разчита.

— Както и да е. — Кавано вдигна Клайн от пода и извади ножа.

— Какво правиш? — притесни се Клайн.

— Джон ще се обади в Министерството на правосъдието и ще има каже да заберат приятелчетата ти да си побъбрят малко за неособено приятелски настроени правителства.

Клайн не откъсваше поглед от ножа.

— А какво ще стане с мен?

— Ще излезем малко да се полюбуваме на природата.

— Какво?

— Приятна и лека разходка с кола из полята.

— С теб? — Клайн отправи умолителен взор към Ръдърфорд. — Не виждате ли, че тоя човек е откачил? Сега ще ме води из полята и горите. Един господ знае какво ще прави с мен там. Никой няма да намери трупа ми.

Ръдърфорд погледна изпитателно Кавано.

— Може ли да поговорим малко?

— Не изпускай Клайн от мушката — каза Кавано на Джейми и последва Ръдърфорд в спалнята.

Ръдърфорд затвори вратата.