Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

— Вече е трудно да разбереш кой какъв е — отговорих. Помислих си, че за Шемпски нечистите дела щяха да са по-скоро достижение.

— Откъде имаш тази кола? — попита Вини.

— Фирмена е. Сега работя с Рейнджъра.

На лицето на Вини се появи широка мазна усмивка.

— Рейнджъра ти е дал колата, тъй ли? С какво се занимаваш при него? Сигурно с нещо хубаво, щом ти е дал такава кола.

— Попитай него, ако искаш — отговорих.

— Добре, ще го попитам. Когато реша, че не ми се живее повече.

— Има ли нови непесета? — попитах Кони.

— Вчера изникнаха двама, ама са дребосъци. Реших, че едва ли ще искаш да се занимаваш с тях. Като те гледам, сега си имаш доста работа.

— Какви са?

— Единия го хванали да краде в магазин, другият бие жена си.

— Ще се заемем с този, който бие жена си — каза Лула. — Не ни е приятно, когато такива побойници остават безнаказани. На такива поборници им осигуряваме специално обслужване.

Взех папката от Кони и я прелистих. Кениън Лали. Двадесет и осем годишен. Безработен. Отдавна биел съпругата си. Две присъди за шофиране в пияно състояние. Живее в общинско жилище. Не се споменаваше някога да е стрелял по търсачи на съкровища.

— Добре — казах. — Взимаме този.

— Чудесно! — рече Лула. — Ще го размажа като дървеница.

— Никакви размазвания няма да има. Никакво прибягване до сила, ако не е необходимо.

— Ако не е необходимо, не възразявам — каза Лула. — Обаче ако се окаже необходимо, това е друга работа, нали?

— Такава необходимост няма да възникне.

— Само вече не ги съдирай от бой, моля те, както направи с компютърния гений — каза Вини. — Ако трябва, ритай ги по бъбреците, там не остават белези.

— Сигурно е страхотна работа да имаш такава роднина — каза Лула на Вини.

Кони попълни разрешителното ми за арест и ми даде папката.

Прибрах ги в чантата и я преметнах през рамо.

— Довиждане.

— Довиждане. И се пази от боклукчийски камиони — каза Кони.

Изключих алармата и с Лула се качихме в беемвето.

— Бива си я — каза Лула. — На голяма жена като мен точно такава кола й трябва. Много ми се иска да узная откъде взима Рейнджъра всички тези коли. Я виж, сребърна лентичка с цифри. Това е регистрационният номер. Значи поне теоретически тази кола не е крадена.

Поне теоретически. Рейнджъра вероятно закупуваше такива лентички на едро. Набрах номера на Морели от телефона на колата и след шест сигнала чух включването на телефонния му секретар. Оставих му съобщение и се опитах да се свържа по пейджъра.

— Не че ми е работа, обаче какво става между теб и Морели? — попита Лула. — Когато се изнесе от тях, реших, че сте скъсали.

— Историята е много сложна.

— Проблемът ти е, че все си имаш вземане-даване с мъже, които в леглото много ги бива, ама за венчило хич не ги търси.

Телефонът иззвъня и включих микрофона.

— Чий е този номер? — попита Морели.

— Новият телефонен номер на колата ми.

— На буика ли?

— Не.

Мълчание.

— Каква кола е този път? — най-сетне попита той.

— Беемве.

— Има ли регистрационен номер?

— Да.

— Фалшив ли е?

— Не изглежда фалшив.

— Това ще се зачете от съда.

— Да си чул нещо за Марк Стемпър?

— Не. Вероятно в момента играе карти с дядо ти Фред.

— А за Лора Липински?

— Изчезнала от лицето на света. Напуснала дома си в четвъртъка преди дядо ти да изчезне.

Много подходящо време, за да те нарежат на парчета и да те натикат в чувал за боклук.

— Благодаря ти. Това ми е достатъчно.

Влязох в паркинга на „Гранд Юниън“ и отидох до края на търговската алея. Там, където се намираше банката. Паркирах на безопасно разстояние от останалите автомобили, излязох от колата и включих алармата.

— Искаш ли да остана в колата и да следя дали някой не се мотае наоколо с бомба на задната седалка и да търси място, където да я лепне? — попита Лула.

— Не е необходимо. Рейнджъра каза, че колата има специални сензори.

— Рейнджъра ти е дал кола със сензори за бомби, така ли? Че то и шефът на ЦРУ няма кола със сензори за бомби. Чух, че си проверявал колата с пръчка със закрепено огледалце.

— Не вярвам да става дума за някаква джаджа от космическата ера. Навярно са обикновени детектори, монтирани под шасито.

— Много бих се радвала да науча откъде се е сдобил с такива детектори. Би било хубаво да се ограби резиденцията на губернатора.

Вече се чувствах като редовен клиент на банката. Поздравих охранителя на входа и махнах с ръка на Леона. Потърсих Шемпски, но не се виждаше никъде. Офисът му бе празен.