Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

— Че защо не? Такива неща често се случват.

— Така или иначе, Данъчната служба се зае с Вито с надеждата чрез него да попадне на по-едра риба.

— Каква риба имаш предвид?

— Нямам представа. Двамата, с които работя, смятат, че става дума за нова престъпна организация.

— Ти самият какво мислиш по въпроса?

— Преди да ми покажеш чековете мислех, че става дума за човек със склонност към убийства, желаещ да погаси дълговете си. Сега вече не знам какво да мисля, но май започвам да надушвам нова престъпна организация. Иначе други признаци за съществуването й не се забелязват.

— Може би става дума за съвпадение.

— Не ми се вярва. Твърде много съвпадения се насъбраха. Досега в историята са замесени три компании. Трима служители, материално отговорни лица, са мъртви. Друг е в неизвестност. Фред също е в неизвестност. Поставиха бомба в колата ти.

— А банката? Липсващите приходи на Вито във „Фърст Трентън“ ли се обработват?

— Да. Добре би било да надникнем в архивите й, обаче замесените банкови служители ще разберат, че се води полицейско разследване. Не искаме да ги предупреждаваме. „Ар Джи Си“ също попадна на мушката заради възможно укриване на данъци. „Ар Джи Си“ идва от първите букви на имената на Рубен, Гридзоли и Котел. Знаех, че Гридзоли е един от съсобствениците й, обаче не бях чувал във фирмата да има нередности. Моите приятели от федералните служби нищо не ми казаха по въпроса.

— Какво излиза? Че работите като екип, а те нищо не ти казват за това, което знаят за „Ар Джи Си“?

— Нямаш представа що за хора са. Същински копои. Никак не обичат да работят в екип с хора от местната полиция.

Усмихнах се.

— Да де. Разбирам те. Излиза, че говоря за себе си. Както и да е. Бронфман, човекът, когото ти познаваш като Бънчи, е бил на пост пред „Ар Джи Си“, за да следи кой влиза и кой излиза. В онзи петък, когато Фред изчезна, бил на пост в кафенето от другата страна на улицата. Предполагам, че Фред е искал да избегне опашките, но се престарал и пристигнал, преди да започне работното време на „Ар Джи Си“. Тогава прекосил улицата и се отбил в кафенето. Там вързал лаф с Бронфман и Бронфман разбрал, че Фред е от клиентите, чиито плащания се отклоняват. На следващия ден Бронфман решил, че ще е добре по един или друг начин да се сдобие с някой от чековете, с които Фред си е плащал сметките, отишъл да го потърси и разбрал, че е изчезнал. Когато Мейбъл му казала, че със случая си се заела ти, Бронфман решил да те използва за фасада. Решил, че можеш да си завираш носа навсякъде и да задаваш каквито искаш въпроси, без това да направи впечатление. Планът му обаче се провалил, тъй като не успял да предвиди твоята мнителност и потайност.

— Не съм му казвала много неща.

— Така е. Усилията му не доведоха до нищо, и това е хубаво. — Морели ме погледна. — След като си в течение на нещата, защо не ми разкажеш ти какво знаеш?

— Ще ти разкажа. Може би.

— Боже! — възкликна Морели.

— Не бързай! Може и да ти разкажа нещо.

— Извинявай. Просто ми липсват доста елементи, за да сглобя картината.

— Това донякъде е по моя вина — казах.

— Така е. Не ми казваш много неща. Това донякъде е и по моя вина.

— Какви отношения имаш с Данъчната служба?

— Вито не иска да разговаря направо с тях. Каза, че е готов да разговаря само с познат човек. Предполагам, че така се чувства в по-голяма безопасност. Информацията минава през няколко души, така че при необходимост ще му е по-лесно да се отрече от това, което е казал. Вито споделя каквото има да споделя с Тери. Тя — с мен, а аз предавам информацията на Сульо и Пульо.

— Кого точно следите сега?

Морели загаси кухненската лампа.

— Харви Тип, материално отговорното лице при Вито.

— Добре ще е да го следите по-отблизо. Може би е застрашен от кратка продължителност на живота.

На път за Бронфман Морели ме остави у нас.

— Благодаря ти за возенето — казах му.

Когато понечих да сляза, той ме хвана за яката и каза:

— Не забравяй, че сключихме споразумение. Дължиш ми нещо.

— Сега ли?

— По-късно.

— Колко по-късно?

— Това ще го решим допълнително — каза Морели. — Важното е да не забравиш.

Едва ли щях да забравя.

Когато се прибрах, Бригс все още работеше.

— Много работиш — рекох му.

— Трябва да приключа тази задача. Когато ограбиха жилището ми, изгубих много материали. Извадих късмет, че бях оставил портативния си компютър в гардероба в спалнята и не са го видели. Повечето неща си ги бях записал на него, така че катастрофата не бе пълна.