Джанет Еванович - Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот

През по-голямата част от детството ми професионалните ми амбиции бяха съвсем прости — исках да стана междугалактическа принцеса. Не ми пукаше дали ще управлявам орди от извънземни, но исках да съм издокарана в пелерина и секси ботуши и да нося страхотно оръжие.

За съжаление, онова нещо с принцесата не се получи, затова се записах в колеж, а след като завърших, започнах работа като доставчик на бельо за верига магазини. От това също нищо не излезе, затова изнудих братовчед ми, който си изкарва хляба като поръчител на съдебни гаранции, да ме назначи при него като агентка за издирване на укриващи се от правосъдието лица. Странно как съдбата си прави шегички с нас. Не получих пелерината и секси ботушите, но най-после се сдобих със страхотно оръжие. Е, добре де, малък пищов тридесет и осми калибър, който държа в кутия от бисквити, но все пак си е оръжие, нали?

В онези дни, когато кандидатствах за принцеса, от време на време имах сблъсъци с лошото хлапе в махалата. То беше две години по-голямо от мен. Името му беше Джо Морели. И означаваше проблеми.

Все още имам сблъсъци с Морели. И той все още означава проблеми… но сега от онзи тип, който жените обичат.

Ченге е и пищовът му е по-голям от моя, а и Джо не го държи в кутия от бисквити.

Преди една-две седмици, по време на тежка сексуална криза, Джо ми предложи. Разкопча джинсите ми, мушна ръка в отвора и ме привлече към себе си.

— Та за предложението, сладурче… — каза той.

— За кое предложение говорим?

— За предложението за брак.

— Ама ти сериозно ли?

— Отчаян съм. Това беше очевидно.

Истината е, че и аз бях отчаяна. Имах романтични помисли дори към електрическата си четка за зъби, но проблемът беше, че не знаех дали съм готова за брак. Бракът е страшно нещо. Трябва да споделяте обща баня. Какво ще кажете за това, а? Ами фантазиите? Какво ще стане, ако междугалактическата принцеса изскочи на повърхността и трябва да се отправи на някоя мисия?

Морели поклати глава.

— Пак започна да мислиш — недоволно отбеляза той.

— Ами да, трябва да се обмислят доста неща.

— Позволи ми да ти покажа хубавите страни: сватбена торта, орален секс и дори ще получиш кредитната ми карта.

— Падам си по сватбената торта.

— И по другите неща си падаш — отвърна Морели.

— Нуждая се от време да помисля.

— Разбира се — съгласи се той. — Мисли колкото си искаш. Но защо не го направиш в спалнята?

Ръката му все още беше в джинсите ми и там ставаше ужасно горещо. Погледнах стълбите с копнеж.

Морели се ухили и ме придърпа по-близо до себе си.

— За сватбената торта ли си мислиш?

— Не — отговорих. — Но не мисля и за кредитната ти карта.

Знаех си, че нещо лошо ще стане, когато Вини ме повика в личния си кабинет. Вини е моят шеф и братовчед. Веднъж на вратата на един клозет прочетох, че Вини се чука като пор. Не съм сигурна какво точно означава това, но ми се стори логично, тъй като Вини прилича на пор. Пръстенът с рубин на кутрето му ми напомня за съкровищата от автоматите в лунапарк. Вини беше облечен в черна риза и вратовръзка, а оредяващата му черна коса беше пригладена назад като на мафиотски бос на казино. Изражението му показваше, че не е изпълнен с щастие.

Погледнах го над бюрото и се опитах да сдържа гримасата си.

— Сега пък какво? — попитах.

— Имам работа за теб — отговори Вини. — Искам да намериш оня плъх Еди Дечуч и да довлечеш кльощавия му задник тук. Пипнаха го, че внася контрабандно камион с цигари от Вирджиния, а той взе, че пропусна да се яви в съда.

Вдигнах очи толкова нагоре, че почти видях как косата ми расте.

— Няма да гоня Еди Дечуч. Той е стар, убива хора и на всичкото отгоре излиза с баба ми.

— Вече не убива хора — възрази Вини. — Има перде на окото. Последния път, когато се опита да застреля някого, изпразни цял пълнител в дъска за гладене.

Вини е собственик и управител на „Винсънт Плъм — освобождаване под гаранция“ в Трентън, Ню Джърси.

Когато някой е обвинен в престъпление, Вини плаща гаранцията му в съда. Съдът освобождава обвиняемия до делото, а Вини се моли на Бога кретенът да се яви в съда. Ако негодникът реши да забрави какво удоволствие е съдебното дело, Вини губи доста мангизи, освен ако аз не намеря прегрешилия и не го върна на съдебната система. Името ми е Стефани Плъм и съм агентка по залавяне на обвиняеми. Приех тази работа, когато времената бяха тежки и дори фактът, че завърших като един от отличниците във випуска, не можеше да ми осигури по-добра оферта. Оттогава икономическото положение се подобри и вече няма причина да продължавам да преследвам лошите, с изключение на това, че работата ми дразни мама, а и не трябва да нося чорапогащник, когато се трудя.