Джанет Еванович - Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот

— Имам скапана простата — оплака се Дечуч. — Трябваше да спра, за да се изпикая. И заради това ме пипнаха… на мястото за почивка.

— Не ми изглежда справедливо — отбеляза Лула.

— Животът не е справедлив. Няма нищичко честно в шибания живот. През всички изминали години съм работил усърдно и имах толкова много… постижения. А сега съм стар и какво става? Арестуват ме, задето съм спрял да се изпикая. Срамна работа!

Къщата му беше обзаведена без определен стил. Вероятно старецът беше трупал в нея всичко изпаднало от камиона му през годините. Госпожа Дечуч бе починала преди няколко години, а доколкото знаех никога не бе имало малки Дечучета.

— Няма да е лошо да се облечете — казах учтиво. — Наистина трябва да отидем до центъра.

— Защо не? — отвърна Дечуч. — За мен няма значение къде седя. И в съда мога да си седя като тук.

Той стана, въздъхна тежко и се повлече отпуснато към стълбите. Там се обърна и ни погледна.

— Дайте ми една минута.

Къщата приличаше много на тази на родителите ми. Всекидневна отпред, трапезария в средата и кухня, която гледа към тесния заден двор. Горе сигурно имаше три малки спални и баня.

Двете с Лула седяхме в тихото и тъмно помещение и слушахме как Дечуч се разхожда над нас в спалнята си.

— Трябвало е да се занимава с контрабанда на прозак 1 1 Лекарство против депресии и психични разстройства. — Б. пр. , а не на цигари — обади се Лула. — Можеше да глътне няколко таблетки.

— Нямаше да е лошо да си оправи и очите — добавих. — Леля ми Роуз я оперираха от перде на окото и сега вижда добре.

— Да, ако му оправят очите, вероятно ще може да застреля още няколко души. Обзалагам се, че това би го поразвеселило.

Добре де, може би Дечуч не трябваше да си лекува очите.

Лула хвърли поглед към стълбите.

— Какво още се мотае горе? Колко време е нужно, за да обуеш един панталон?

— Вероятно не може да си намери панталона.

— Мислиш ли, че е чак толкова кьорав?

Свих рамене.

— Всъщност като се замисля, вече не го чувам да се движи — каза Лула. — Може да е заспал. На старците често им се случва.

Отидох до стълбите и извиках:

— Господин Дечуч, добре ли сте? Никакъв отговор.

Изкрещях отново.

— Ох, Боже — изстена Лула.

Взех стълбите по две наведнъж. Вратата на спалнята беше затворена. Фраснах я с всичка сила.

— Господин Дечуч? Отново никакъв отговор.

Отворих вратата и надникнах вътре. Празно. И банята беше празна. В другите две спални положението беше същото. Никаква следа от Дечуч.

Мамка му!

— Какво става? — извика Лула.

— Дечуч не е тук.

— Какво?

Двете с Лула претърсихме къщата. Проверихме гардеробите и под леглата. Надникнахме в мазето и гаража. Гардеробите на Дечуч бяха пълни с дрехи. Четката му за зъби си беше в банята. Колата му спеше в гаража.

— Странна работа — отбеляза Лула. — Как е успял да се промъкне покрай нас? Седяхме в предната стая. Би трябвало да го видим как се измъква.

Стояхме в задния двор. Вдигнах очи нагоре. Прозорецът на банята беше точно над козирката, която заслоняваше задната врата, водеща от кухнята към двора. Също като в къщата на родителите ми. Когато бях в гимназията, нощем често излизах от този прозорец, за да се забавлявам с приятелите си. Сестра ми, Валери, идеалната дъщеря, никога не правеше подобни неща.

— Сигурно е излязъл през прозореца — предположих. — Не му се е налагало да скача от високо, тъй като кофите му за боклук са залепени до къщата.

— Ама че нагла твар! Прави се на дърт, безпомощен и депресиран, а веднага щом ни видя гърбовете, скочи и се метна през прозореца. Казвам ти, вече на никого не можеш да имаш вяра.

— Измами ни мръснишки.

— Проклет дъртак.

Влязох в къщата, претърсих кухнята и без много усилия намерих халка с ключове. Опитах единия на предната врата. Прилягаше идеално. Заключих къщата и прибрах ключовете. Знаех, че рано или късно всеки се връща у дома. А когато Дечуч се прибереше, можеше да реши да се заключи вътре и да не отвори на никого.

Почуках на вратата на Анджела и я попитах дали случайно не крие Еди Дечуч. Отвърна ми, че не го е виждала цял ден, затова й оставих визитната си картичка и я инструктирах да ми звънне, ако Еди се появи.

Двете с Лула се качихме в хондата. Завъртях ключа и пред очите ми се появи връзката с ключове на Дечуч. Ключ от къщата, от колата и трети ключ. Извадих ключовете от чантата и се вторачих в тях.

— Според теб за къде е третият ключ? — обърнах се към Лула.