Дмитрий Биленкин - Случаят на Ганимед

От професионална гледна точка на Анджей Волчек му се падна невероятен късмет, но уравненията на живота са много по-сложни от всяка математика — на такъв късмет може да зарадва само закоравял себелюбец.

Анджей тръгна към спътниците на Юпитер с надежда да напише серия сериозни очерци за изследователите на галилеевите луни и нищо повече. С рейсовата ракета гой пристигна благополучно в районната база „ЮП — 12“, откъдето се готвеше при пръв удобен случай да стартира за Ганимед. След няколко досадни задръжки такъв случай му се удаде, но журналистът не успя да излети, защото около два часа преди старта на Ганимед избухна епидемия.

Сякаш някаква влажна космата лапа полази по гърба на Анджей, когато осъзна напълно смисъла на новината. Та нали сега той трябваше да бъде там, а не тук!

При мисълта от какво се е спасил го обхвана радостна и тревожна възбуда, от която го беше срам, но против която нищо не можеше да стори. За щастие той бе просто длъжен незабавно да изпрати репортаж за случилото се и професионалните грижи изместиха личните му преживявания. За да получи информация в базата, която сега приличаше на разтревожен мравуняк, наложи се да използува целия си опит и онази нахална настойчивост на журналистите, която толкова много дразни, но понякога им е необходима не по-малко от умението да пишат.

Скоро до Земята бе изпратен първият му репортаж.

Те са шестима. Сега целият свят знае имената им, но колко тъжна е причината за това!

Преди няколко часа, когато разговарях с тях по стереокомуникатора за предстоящото си посещение в тяхната станция, те се усмихваха, шегуваха се и обещаваха да ме напоят с такива „ганимедски билки“, които веднага ще изгонят от мене духа на суетата и ще ме насочат към вечното, т.е. към изследването на Ганимед… Сега те не могат да помръднат.

Кой би могъл да очаква тази трагедия, макар че сега, разбира се, може да се появи някой биолог с дебел том свои трудове и да отправи изобличителните думи: „Аз предвиждах това!“

Каква полза! С друго са заети мислите ни сега тук, в базата.

Ганимед, където е разположена станцията, не може да се нарече планета, защото е спътник на Юпитер. Но в същност той е планета, подобна на Меркурий. Благодарение на масата си Ганимед има атмосфера, хидросфера, а както стана ясно сега и биосфера.

Последното обстоятелство изисква известни пояснения, защото, изглежда, в него се крие ключът на трагедията. Студената, покрита с полузамръзнали газове повърхност на Ганимед, до днес се считаше безжизнена. Но крачките на човека към нови светове, това е настъплението и на самата Земя. Няма и вероятно няма да има възможност човешкият организъм да се избави от своята „вътрешна биосфера“, тъй като гибелта на всички бактерии и вируси в тялото е пролог към гибелта на самия човек. И понеже той сега овладява Вселената, още с появата му, често независимо от волята му, всеки кът от Космоса става арена на борбата между земния живот и извънземните условия.

А къде остават дезинфекцията, филтрите, ще попитате вие? Да, разбира се, човекът прави всичко, което може да направи. Но опитайте се да уловите всяка капка на дъжда, да хванете всяка носена от вятъра прашинка… А тази задача е къде-къде по-проста от онази, за която става дума тук.

Филтри, дезинфекция! Нима космическият вакуум или студът, близък до абсолютната нула, не са най-добрият филтър, най-добрата дезинфекция? Но и те не винаги са надеждна преграда.

Още повече, че човекът и средата си взаимодействуват. Вторият закон на термодинамиката гласи, че топлината от горещото тяло неминуемо се предава на студените тела. Обратният процес — от студено към горещото тяло — по принцип е невъзможен. Другояче е в биологията. И най-изолираното човешко селище може да окаже необратимо влияние върху средата. Но и самата среда влияе върху човека и за това прегради няма — следователно живият микросвят влиза в допир с външната среда. Може плътно да се затворят всички врати, да се херметизира някакъв оазис срещу въздействието на температури, радиации, електромагнитни полета, но не и срещу привличането. А само то дори може да се окаже напълно достатъчно.

С една дума, ние знаем и въпреки всичко не знаем какво е станало на Ганимед. Знаем, че страшната болест, мълниеносно покосила хората там, е предизвикана от вируси. Какви? Такива, които са преодолели херметизацията, излезли са на свобода, изменили са се неузнаваемо и вече преобразени са се върнали в човека? Или може би болестта е предизвикана от свои, доморасли вируси, които не са излизали от станцията и които Ганимед все пак някак си е докоснал със своята зловеща магическа пръчица?