Дмитрий Биленкин - Спестовна каса за време

Вечерта преди откриването на Спестовната каса за време се бяхме събрали по семейному. Оратор и оракул беше брат ми Льова — физик.

— Утрешният ден ще влезе в историята — горещеше се Льова, примигвайки с лявото си око (при вълнение той получава тик).

— И все пак аз се тревожа — каза жена ми. Тя седеше в креслото с плетката си и непрекъснато объркваше бримките. — Не обичам нещата, които не разбирам.

— Как? — учуди се Льова. — Какво има тук за неразбиране, то е толкова просто! Сега ще ти обясня.

Ако сте слушали някой път физик, който се опитва да обясни на един простосмъртен смисъла на квантовата механика или на специалната теория на относителността, ще разберете нашето състояние. Някакви вълни от време, наслагващи се една върху друга така, че да възникнат нещо като гейзери от време, които се откъсват от своя субстракт и отиват в надвремето и които могат да бъдат управлявани… Това е всичко, което разбирах от лекциите на Льова и от популярните статии на колегите ми журналисти. Но в края на краищата това не ме огорчаваше особено. Ние си служим с електричество, без да разбираме абсолютно нищо от електродинамика, но аз не виждам това да пречи на някого в живота. А правилата за използването на Спестовната каса за време бяха ясни на всички. Във всеки един момент, стига да имате желание, вие можете да вземете от реалността известно количество време, за да го отделите в запас. Друг път, когато ви хрумне, можете да изтеглите този влог оттам и да отидете в надвремето. От ясно по-ясно.

— Това е чудесно, вие дори не си представяте! — От възторг Льова щеше да събори чашата. — Колко време губи всеки от нас по опашки, в ресторанти, за пътуване, на скучни лекции. Часове и дни, задраскани от живота! — В гласа му напираше отчаяние. — Сега вече няма да бъде така. Сега ги внасяте в спестовната каса — запазвате ги за бъдещето и толкова… Да вземем пример — вие пишете или провеждате някакъв експеримент. Творите и сте щастлив. Но неумолимите стрелки на часовника ви известяват, че трябва да свършвате, тъй като имате някакви срочни задължения. Трагедия! От утре всичко ще бъде различно. Просто ще изтеглите от спестените си часове и ще отидете да творите в надвремето.

— Може би все пак е по-добре по старому?

Погледнах жена си с упрек. Вместо да се радва на прогреса, и то какъв прогрес…

— Изключено! — заяви Льова радостно. — Всяко научно постижение рано или късно навлиза в живота. Всяко. Настъпването на новата ера е неизбежно!

Часовникът удари полунощ. Льова вдигна ръка. Аз неволно се изправих. От този миг започна да работи Спестовната каса за време!

Ние се чукнахме в тържествено мълчание. Ръката на жена ми трепереше. Настъпваше нова епоха. При последното биене на часовника нашият котарак се протегна на дивана и сладко се прозя. Горкият, той сънуваше, без дори да подозира за великото събитие.

Утрото се оказа най-обикновено — мъгливо и мрачно. Побързах да погледна през прозореца. Бързат хора, коли — както обикновено. Под разтревожения поглед на жена ми закусих надве-натри и изскочих на улицата.

Автобусът беше празен и аз заех чудесно местенце за наблюдение. Само че, изглежда, нямаше какво да наблюдавам. Пътувам вече пет минути, десет минути, а нищо не се случва нито в автобуса, нито извън него. Жалко! Наместих се по-удобно и извадих вестника си. Тъкмо го разгръщам, изведнъж нещо се блъсна в ръцете ми и на коленете ми изневиделица се появи някакъв старец!

— Извинете! — каза той. — Но вие… ми заехте мястото.

— А… а… вие… — прошепнах аз.

— Искате ли валидол? — разтревожи се старецът, като слизаше от коленете ми. — Би трябвало да ви предупредят, че ще отсъствувам за малко…

— Вие… вие сте се възползували?

— Ами естествено. Времето трябва да се пести, знаете ли, особено при моята възраст. Нищо, нищо, Не ставайте. Аз ще се настаня до вас.

Всички в автобуса ни гледаха. За щастие бяхме стигнали вече моята спирка.

Пристигнах точно за краткото съвещание, дори не можах да разменя две думи с колегите. Нашите съвещания са нещо удивително. Уж само седиш и слушаш, а се изморяваш, като че ли си писал уводна статия. Докато се изказваха Леворски и Перов, всичко вървеше нормално; те говореха дълго, но смислено — за новите задачи на вестника във връзка с внедряването на Спестовната каса за време, разбира се. Само че след това думата взе Клопонечецки. Спогледахме се кисело. И тук ме осени. Какво пък, ако… В края на краищата тук сме много и отсъствието на един човек може да мине незабелязано. „Внасям половин час!“ — заповядах мислено, изтръпвайки от собствената си смелост.