Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

— Виждаш ли го? — попита Мери Лу.

— Не.

И тя долепи лице до мен.

— Жалко, че не се вижда предната врата. Ако излезе, как ще разберем?

— Има навика да гаси лампите, когато излиза.

Лампите изведнъж угаснаха и се чу как предната врата се отваря и затваря.

— Майната му! — Отскочих от вратата и хукнах към автомобила.

Мери Лу ме последва. Справи се успешно с тичането, независимо от прилепналия панталон, каубойските ботуши и от факта, че краката й бяха доста по-къси от моите.

Бързо се мушнахме в колата. Мери Лу пъхна ключа в контакта, запали я и родителският автомобил бе включен на скорост за преследване. Профучахме покрай ъгъла и видяхме задните мигачи на Морели да изчезват — той завиваше надясно на две преки от нас.

— Чудесно — казах. — Не трябва да сме толкова близо до него, че да може да ни забележи.

— Според теб при Тери ли отива?

— Възможно е. Нищо чудно обаче и да отива да смени някого.

След като се поотърсих от първия прилив на чувства, реших, че е малко вероятно Джо да има любовни или сексуални връзки с Тери. Нямах предвид Джо мъжа, а Джо полицая. Джо полицаят нямаше да се свързва със семейство Гридзоли.

Бе ми казал, че с Тери имат нещо общо — връзка с престъпността. Предполагам, че именно тук трябваше да се търси причината за общуването им. Допуснах, че е възможно Джо и Тери да работят съвместно, макар и да не можех да си представя в какво качество. Тъй като в града имаше и агенти на ФБР, предположих, че към това има отношение и Вито Гридзоли. Може би Джо и Тери играеха ролята на посредници между Вито и агентите. Може би и интересът, който Бънчи прояви към чековете, потвърждаваше правилността на моята теория за злоупотребите. Не можех обаче да открия причина от такива злоупотреби да се интересува самото правителство.

Джо зави по „Хамилтън“, измина още половин километър и спря пред магазина „7-11“. Мери Лу мина покрай него, заобиколи магазина и спря до тротоара със загасени светлини. Джо излезе от магазина с кесия в ръка и се върна при колата.

— Божичко, умирам от любопитство да знам какво има в тази кесия! — каза Мери Лу. — Дали в „7-11“ продават презервативи? Досега не се бях замисляла за това.

— В кесията навярно има нещо сладко — казах. — Ако питаш мен, сладолед. Шоколадов.

— Обзалагам се, че го е взел за Тери.

Джо запали колата и се върна по „Хамилтън“.

— Не отива у Тери — казах. — Прибира се.

— Колко жалко. Надявах се да погледаме малко екшън.

Самата аз нямах никакво желание да гледам екшън. Имах желание да открия дядо Фред и да продължа да си гледам живота. За нещастие, нямаше да науча нищо ново, ако Морели прекараше нощта пред телевизора със сладолед в ръка.

Мери Лу спря на пряка зад Морели, без да го губи от поглед. Той паркира пред дома си, а ние с Мери Лу — отново на пресечката. Слязохме, отново минахме по алеята и застанахме пред двора на Морели. Кухненската лампа светеше, а Морели се движеше пред прозореца.

— Какво прави? — попита Мери Лу. — Какво прави?

— Търси лъжица. Познах, купил е сладолед.

Светлината угасна и Морели изчезна. Ние с Мери Лу отново прекосихме задния двор и се лепнахме за прозореца.

— Виждаш ли го? — попита Мери Лу.

— Не, изчезна.

— Не чух да се отваря предната врата.

— И аз не я чух, а и телевизорът е включен. Накъде тук е, просто не го виждаме.

Мери Лу се доближи до мен.

— Жалко, че е спуснал завесите на предните прозорци.

— Следващия път ще го имам предвид — каза Морели зад нас.

Мери Лу и аз изпищяхме и инстинктивно се опитахме да отскочим, обаче Морели ни хвана за якетата.

— Я кой бил тук — каза Морели. — Да не би днес да имате свободна вечер?

— Търсехме котката ми — обясни Мери Лу. — Изгуби се и ни се стори, че я видяхме в двора ти.

Морели й се ухили.

— Радвам се да те видя, Мери Лу. Отдавна не се бяхме срещали.

— Много съм заета с децата — отвърна тя. — Футбол ли не щеш, предучилищна подготовка ли не щеш, пък и на Кени все му се възпалява ухото…

— Как е Лени?

— Екстра е. Сега мисли дали да си наеме помощник. Татко му е решил да се пенсионира, нали ме разбираш…

След като завърши колежа, Лени веднага навлезе в семейния бизнес: „Станковик и синове — водопроводни услуги и отоплителни инсталации“. Справяше се добре с работата си, но често миришеше на мръсна вода и метални тръби.

— Искам да поговоря насаме със Стефани — каза Морели.

Мери Лу използва тези думи като повод да се измъкне.

— Говорете си, говорете си, аз няма да ви преча. Тъкмо си тръгвах. Колата ми е ей тук, зад ъгъла.