Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

— Не е късмет. Това е Танка. Запълнихме цялата улица с наши коли, за да принудим Перен да паркира чак там.

Перен слезе от колата, включи алармата и тръгна към бара. Погледнах Рейнджъра и попитах:

— Алармата не е ли проблем?

— Никакъв.

Перен изчезна в сградата.

— Добре — каза Рейнджъра. — Да почваме. Давам ти пет минути аванс, след което ще извикам платформата. — Подаде ми сигнално устройство. — Ако нещо не е наред, натисни аларменото копче. Ще дойда да те взема, след като приберем колата.

Перен бе облечен в син раиран костюм. Бе на малко повече от четиридесет години, с оредяваща пясъчноруса коса и атлетично телосложение с първи признаци на отпускане. Застанах до вратата и изчаках зрението ми да се настрои към полумрака. Барът бе пълен главно с мъже, но имаше и няколко жени. Жените бяха насядали на групички, а мъжете поединично, с поглед, вперен в телевизора. Лесно открих Перен. Бе седнал в най-отдалечения край на полирания махагонов бар. Барманът му поднесе питие. Нещо с лед.

И от двете страни на Перен имаше свободни столове, обаче не ми се искаше да седна до него и да го заговоря. Ако бе изнервен, номерът щеше да му стане ясен. Заради това тръгнах към него, като уж търсех нещо в чантата си. Тъкмо когато стигнах до неговия стол, се престорих, че се препъвам. Не така, че да падна, обаче достатъчно силно, за да се блъсна в него и да се хвана за ревера му, уж неволно.

— За Бога! — извиках. — Извинете! Не внимавах къде стъпвам и… — Погледнах надолу. — Май не съм родена за високи токове.

— За какво сте родена в такъв случай? — попита Перен.

Отвърнах му с усмивка за милион долара.

— Не знам — отвърнах. — Може би, за да ходя босонога. — Кацнах на стола до неговия и дадох знак на бармана. — Едно питие наистина ще ми дойде добре. Денят съвсем не беше лесен.

— Разкажете ми нещо за себе си — каза той. — С какво се занимавате?

— Аз ли? С купуването на бельо. — Поне с това се занимавах, преди да стана търсач на съкровища.

Той бе вперил поглед в деколтето ми.

— Без майтап?

Прищя ми се да приберат тази кола колкото се може по-скоро. Този човек вече си бе подпийнал и не след дълго щеше да ми налети. Чувствах го.

— Казвам се Райън Перен — каза той и ми подаде ръка.

— Стефани.

Перен не пусна ръката ми.

— Стефани, която обича да пазарува бельо. Звучи много секси.

Не обичам да се ръкувам с непознати мъже. Да вървят по дяволите Рейнджъра и хоризонтите му.

— Ами… професия.

— Обзалагам се, че имате страхотно бельо.

— Познахте. Имам всякакво. Каквото и да назовете, имам го.

Барманът ме погледна изпитателно.

— Едно от тези — посочих чашата на Перен. — И го донесете по-бързо, ако обичате.

— Разкажете ми нещо за бельото си — каза Перен. — Имате ли жартиери?

— Имам, разбира се. Постоянно ги нося: червени, черни, лилави.

— А прашки?

— И прашки — винаги, когато искам да си проветря задника.

Сигналното устройство на часовника му се включи.

— А това какво е? — попитах.

— Трябва да отида при колата си.

Не се паникьосвай. Само не се паникьосвай.

— Какво й е на колата ви?

— Този квартал не е чак толкова безопасен в този час на деня. Миналата седмица ми откраднаха радиото. Заради това от време на време я наглеждам. Колкото да се уверя, че никой не се опитва да я отвори.

— Нямате ли си алармена система?

— Имам.

— В такъв случай не би трябвало да се тревожите.

— Навярно сте права. И все пак… — Той погледна към вратата. — И все пак за мое спокойствие…

— Вие да не сте маниак на тема сигурност? — попитах. — Не обичам такива хора. Прекалено са стегнати. Никога не се навиват на нови изживявания. Като например… групов секс.

С последните думи отново си върнах вниманието му. В единия край на устата му се бе събрала слюнка.

— А вие обичате ли групов секс?

— Как да ви кажа… Не го обичам с много мъже, обаче имам две приятелки. — Барманът донесе чашата ми. Обърнах я на екс и се задавих. Когато пристъпът премина, очите ми бяха горещи и насълзени. — Това какво е?

— Бомбайски сапфир.

— Май не издържам много на пиене.

Перен плъзна ръка по бедрото ми и стигна до полата.

— Разкажи ми още нещо за груповия секс.

„Свършена съм — помислих си. — Ако Рейнджъра не се появи веднага, ще си имам големи неприятности.“ Бях изчерпала номерата си и не знаех къде да отида, ако изляза оттук. Въобще нямах опит в тези неща. Колкото до груповия секс, познанията ми в тази област бяха нулеви. Което означаваше, че бяха по-големи от това, което исках да знам по въпроса.