Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

— Имаш посетител — каза той.

— Кой? Аз ли?

— Това е мотоциклетът на Морели.

Озърнах се. Да Това бе мотоциклетът „Дукати“ на Морели. Точно до кадилака на господин Фейнстейн. Дявол да го вземе! Бръкнах в чантата си и започнах да търся нещо.

— Какво търсиш? — попита Рейнджъра.

— Пистолета.

— Вероятно няма да е умно да се стреля по Морели — каза Рейнджъра. — Ченгетата са много чувствителни на тази тема.

Слязох от колата, оправих си полата и влязох в сградата.

Заварих Морели на стълбищната площадка. Бе облечен в черни джинси, черни мотоциклетни ботуши, черна тениска и черно кожено яке. Брадата му бе на два дни и косата му бе твърде дълга дори по неговите собствени критерии. Ако не му бях сърдита, щях да се съблека гола още преди да стигна до вратата на апартамента си. Давах си сметка, че по същия начин бях възприемала и Рейнджъра, но така си беше. Какво можех да кажа? Не след дълго и Бънчи и Бригс щяха да започнат да ми харесват.

— Трябва да си много смел, щом си тук — казах на Морели и започнах да търся ключа си.

Той извади ключовете си от джоба и отключи.

— Ти откога имаш ключ от жилището ми? — попитах го.

— Откакто ми го даде. Когато бяхме по-приятелски настроени един към друг. — Погледна ме и изражението му омекна. — Пила ли си?

— Да, по служба. Трябваше да свърша една работа за Рейнджъра и в… в един момент пиенето се оказа най-подходящото занимание.

— Искаш ли кафе?

— Не, защото ще развали всичко. Пък и не бих пила кафе, приготвено от теб. А сега можеш да си вървиш, благодаря ти.

— Не съм съгласен с теб. — Морели отвори хладилника, огледа го и откри кутията кафе „Моча Ява“, което бях купила от „Гранд Юниън“. Зареди машинката и я включи. — Аз ще изпия едно. Сърдита си ми, познах ли?

Не му отговорих. Отместих поглед от него и се замислих. Междувременно се опитах да открия Бригс и не го видях. Къде ли бе изчезнал малкият дявол?

— Ще ми обясниш ли защо? — каза Морели.

— Не заслужаваш да ти давам обяснения.

— Навярно си права, но все пак ми дай поне едно.

— Тери Гилмън.

— Какво?

— Това е обяснението. Друго обяснение няма да ти давам, мръснико!

Морели взе две големи чаши от шкафа над плота и ги напълни с кафе. Добави мляко и ми подаде едната.

— Трябва да ми кажеш нещо повече от едно име.

— Не, не трябва. Чудесно знаеш какво имам предвид.

Пейджърът му се включи и той произнесе няколко цветисти псувни. Погледна текста и се обади на някого по телефона ми. После каза:

— Трябва да тръгвам. Много бих искал да остана при теб и да изясним този въпрос, но ми се налага да изляза.

Отиде до вратата и след това се върна.

— Насмалко щях да забравя. Виждала ли си Рамирес?

— Да. И ще искам да бъде задържан и да се отмени освобождаването му под гаранция.

— Вече е отменено. Вчера е пребил почти до смърт една проститутка на улица „Старк“. Изтезавал я и след това я хвърлил в контейнер за боклук. Решил, че е мъртва. Тя някак си успяла да се измъкне и тази сутрин две деца я открили.

— Ще оживее ли?

— Изглежда, да, макар все още да е в критично състояние. Ти кога го видя?

— Преди половин час.

Разказах му за посещението на бара и за инцидента с Рамирес.

Видях, че в Морели започват да се развихрят чувства. Най-вече чувство на безсилие. Също и гняв.

— Защо не се преместиш при мен? — попита той. — Поне докато открият Рамирес.

Май у тях щеше да стане много пренаселено, като се отчете и присъствието на Тери.

— Не — казах.

— А ако се оженя за теб?

— Сега пък си решил да се ожениш за мен, така ли? Ами какво ще стане, след като заловят Рамирес? Тогава ще се разведем ли?

— В рода ми няма разведени хора. Баба Бела не би го позволила. Човек трябва да умре, за да прекрати брака си с представител на моя род.

— Чудесно, това няма как да не ми вдигне настроението. — Това бе и вярно. Донякъде разбирах отношението на Джо към женитбата. Мъжете от рода Морели имаха лошо минало. Пиеха прекалено много. Мамеха жените си. Биеха децата си. Страданията им продължаваха до гроба. За щастие на съпругите, смъртта навестяваше рано мъжете от рода Морели. Застрелваха ги при пиянски кавги. Загиваха при пиянски автомобилни катастрофи и взривяваха черните си дробове с алкохол. — Ще разговаряме друг път по този въпрос — казах му. — Сега по-добре си върви. За мен не се тревожи, знам как да се пазя. Заключвам вратите и прозорците и освен това имам пистолет.

— Имаш ли разрешително за него?

— Вчера го получих.