Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

— Нищо не съм казала. Кони, ти да си чула да съм казала каква работа имам предвид?

— Знам за какво си мислите — рекох.

Кони се включи в разговора.

— Я да отгатна. Има орален секс, има и нормален секс, има и…

— Започваш да се доближаваш до истината — каза Лула.

— Всички мъже, които работят с Рейнджъра, карат черни коли — казах им.

— Те карат лимузини — отвърна Лула. — Рейнджъра не им дава поршета.

Захапах долната си устна.

— Значи според теб той ще поиска нещо в замяна?

— Рейнджъра тези неща не ги прави току-така — каза Лула. — Рано или късно ще поиска да си платиш. Да не би да искаш да ми кажеш, че не знаеш каква е цената?

— Надявах се, че се отнася към мен както към мъжете и че тази кола е необходима за работата ми.

— Забелязала съм какви погледи ти хвърля — каза Лула. — Никога не оглежда така мъжете, с които работи. Мисля, че ще трябва да поискаш от него да ти обясни каква точно работа трябва да вършиш. Не че мен това ме вълнува. Ако можех да докопам тялото на този мъж, аз щях да му купя порше.

Стигнахме до търговския център „Гранд Юниън“ и паркирах срещу филиала на банката „Фърст Трентън“

— Каква работа имаме тук? — попита Лула.

Уместен въпрос. Отговорът бе малко неопределен.

— Имам два използвани чека, които искам да покажа на братовчедка си. Тя работи тук като касиер.

— Какво им е особеното на тези чекове?

— Имат нещо особено, но не знам какво е. — Подадох ги на Лула. — Ти какво мислиш?

— На мен ми изглеждат два най-обикновени шибани чека.

По обяд в банката имаше много хора, така че ни се наложи да се подредим на опашка пред гишето на Леона. Докато чакахме, хвърлих поглед към офиса на Шемпски. Вратата му бе отворена и се виждаше как той седи зад бюрото си и разговаря по телефона.

— Здрасти — каза Леона, когато стигнах до гишето. — Какво има?

— Искам да разгледаш един чек. — Подадох й чека на Маргарет. — Виждаш ли нещо необичайно в него?

Леона го огледа от двете страни.

— Не.

Подадох й чека на Фред за „Ар Джи Си“.

— Ами в този?

— Не.

— А в такъв случай да има нещо странно в сметките?

— Поне аз нищо не виждам — каза Леона. — Въведе информация в компютъра и сканира екрана. — По тази сметка на „Ар Джи Си“ парите се движат много бързо. Предполагам, че това е някаква малка ликвидна сметка на „Ар Джи Си“ на местно равнище.

— Защо мислиш така?

— „Ар Джи Си“ е най-големият извозвач на смет в нашия район, а тук не виждам голямо движение. Освен това и аз ползвам нейните услуги, а чековете ми се превеждат чрез „Ситибанк“. Когато работиш в банка, няма как да не забележиш тези неща.

— А чекът за телефонната компания?

Леона провери и него.

— Същата история. Моите чекове се превеждат чрез друга банка.

— Не е ли необичайно да насочваш клиентите към две различни банки?

Тя вдигна рамене.

— Не знам. Сигурно е в реда на нещата, щом тези две компании го правят.

Благодарих на Леона и прибрах чековете в чантата си. На излизане насмалко не се сблъсках с Шемпски.

— Хоп! — каза той и отскочи назад. — Не исках да те блъскам. Просто реших, че няма да е зле да ти се обадя и да те питам как върви работата.

— Добре — отговорих и му представих Лула. Реших, че му прави чест да си дава вид, че не забелязва оранжевата й коса. Както и това, че е пъхнала стокилограмовото си тяло в стегнати панталони девети размер, тениска „Чери Гарсия“ и яке от изкуствена кожа, украсено с розова лъвска грива.

— Какво стана с онзи чек? — попита Шемпски. — Разгадахте ли тайната му?

— Не сме, обаче отбелязахме известен напредък. Открих подобен чек, издаден за друга компания. Любопитното е, че и двата чека са били преведени тук.

— Защо да е любопитно?

Реших да не споделям всичко. Не исках да замесвам в тази работа Леона или Маргарет Бъргър.

— Моите чекове за тези компании се превеждат чрез други банки. Това не ти ли се струва странно?

— Съвсем не — усмихна се Шемпски. — Някои компании често си откриват при нас малки ликвидни местни сметки, но депозират голямата част от парите си другаде.

— Това май вече съм го чувала — вметна Лула.

— Другият чек у теб ли е? — попита Шемпски. — Ще ми го покажеш ли?

— Не, но благодаря за предложението.

— Много си деловита — каза Шемпски. — Според теб май всичко това има някаква връзка с изчезването на Фред.

— Допускам, че такава връзка съществува.

— Оттук къде ще отидеш?

— В „Ар Джи Си“. Искам да си изясня тази история със сметката. Бях решила да го направя още миналия петък, но пристигнах там, след като Липински се бе самоубил.