Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

Извадих мобифона от чантичката си и се обадих на Морели.

На местопроизшествието остана само една пожарна кола. Пожарникарите разчистваха остатъците. Докараха кран, който вдигна боклукчийския камион. Когато го откъснаха от колата, това, което бе останало от поршето, можеше да се събере в джоба ми. Междувременно дойде Кони, прибра Лула и я върна в офиса. Повечето от завръщащите се шофьори на камиони изгубиха интерес към случилото се и се разотидоха.

Морели пристигна само секунди след първата пожарна кола и сега бе застанал застрашително близо до мен, с ръка на кръста и присвити очи, сякаш се готвеше да ме обвини в убийство трета степен.

— Обясни ми още веднъж защо Рейнджъра ти даде порше — каза Морели.

— Колата е фирмена. Всички, които работят с Рейнджъра, карат черни коли, а тъй като моята е синя…

— Дал ти е порше.

И аз присвих очи.

— Какъв ти е проблемът?

— Искам да разбера какво става с теб, а проблемът е Рейнджъра.

— Обясних ти, че работя за него. — Освен това бях започнала да флиртувам с него, но не намирах за необходимо да го споменавам в показанията си. Точно пък Морели нямаше право да ми иска сметка за това.

Той не бе удовлетворен от отговора ми и съвсем определено не бе на кеф.

— И не си си направила труда да провериш регистрационния номер на поршето, нали?

— Не съм — отговорих. Пък и едва ли този номер можеше да се провери сега, когато остатъците от поршето имаха дебелина от десет сантиметра.

— Не ти ли мина през ума, че може би караш крадена кола?

— Рейнджъра не би ми дал крадена кола.

— Рейнджъра и на собствената си майка би дал крадена кола — каза Морели. — Откъде мислиш, че взима тези коли, които раздава наляво и надясно? Да не би да му ги носи някаква добра фея?

— Сигурна съм, че има някакво обяснение.

— Какво например?

— Нямам представа. Пък и сега имам по-важни неща за изясняване. Защо избухна колата ми?

— Съвсем уместен въпрос. Не вярвам ожулването, причинено от камиона, да е предизвикало взрива. Ако ти бе нормален човек, щеше да ми е трудно да намеря обяснение. Тъй като това обаче се случи именно с теб, предполагам, че някой е поставил бомба в колата.

— Защо обаче това стана толкова късно? Защо бомбата не избухна още когато запалих двигателя?

— Попитах Мърфи. При нас той отговаря за бомбите. Според него по всяка вероятност бомбата е била с часовниково устройство, за да избухне, когато си на улицата, не в паркинга.

— Може би бомбаджията е човек от боклукчийската компания, който не е искал колата да избухва близко до службата му.

— Потърсихме Стемпър, но не можахме да го открием.

— Потърсихте ли колата му?

— Още е тук.

— Вие майтап ли си правите? И той ли е изчезнал?

Морели вдигна рамене.

— Не мога да твърдя това. Възможно е да е отишъл да изпие нещо с някой приятел. Възможно е и да му е омръзнало да чака да разчистят паркинга и да е намерил друг начин да се прибере.

— Обаче твоите хора ще го потърсят. Нали?

— Да.

— Още ли не се е прибрал у тях?

— Не.

— Имам теория за случилото се — казах.

Морели се усмихна.

— За мен това е най-интересната част.

— Според мен Липински е извършвал злоупотреби. Възможно е да е правил това в комбина с Марта Дийтър. Възможно е и тя да го е усетила или просто да му е пречела. Така или иначе, според мен Липински е отклонявал някои плащания за себе си. — Показах на Морели чековете и му разказах това, което бях научила за банките.

— Според теб и другият човек, Джон Кърли от телефонната компания, също е вършел нещо подобно, така ли?

— Има известни прилики.

— Допускаш, че Фред може да е изчезнал, защото е вдигнал твърде много шум, така ли?

— Има и други неща. — Разказах му за рекламното приложение на вестника в чувала за боклук, за Лора Липински, за Фред и изхвърлянето на изсъхналите листа.

— Цялата тази работа не ми харесва — каза Морели. — Трябваше да ми кажеш по-рано.

— Едва сега започнах да правя връзката.

— Вървиш две крачки пред мен. Не се проявих много добре, в този случай. Разкажи ми нещо за фалшивия букмейкър.

— За Бънчи?

— Няма значение как се казва.

Погледнах го въпросително.

— Останах с чувството, че работите заедно.

— Бънчи как изглежда?

— Прилича на пожарен кран с вежди. Ръст — като моя. Кестенява коса. Нуждае се от подстригване. Оплешивява откъм челото. Има вид на скитник. Походката и приказките му са като на полицай. Пие бира „Корона“.