Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

— Защото Морели е мръсник.

Той втренчи поглед в шоколада си.

— Казах ти, че работя сам.

— Да де. И освен това ми каза, че си букмейкър.

Той ме погледна в очите.

— Не можеш да си съвсем сигурна, че не съм.

Телефонът иззвъня и вдигнах слушалката, преди да се задейства телефонният секретар.

— Какво правиш, сладурано? — попита Морели. — Каква да бъде пицата тази вечер?

— Никаква. Пица няма да има. И между теб и мен повече нищо няма да има. И повече да не си посмяло да ми се обаждаш, подло мръсно кучешко лайно, накацано от мухи! — И треснах слушалката.

— Я да видя дали ще позная? — засмя се Бънчи. — Това беше Морели.

— И ти си същата стока! — извиках. Размахах пръст и стиснах зъби.

— Май вече трябва да си тръгвам — каза Бънчи, като продължаваше да се хили.

— Ти винаги ли имаш проблеми с мъжете? — попита Бригс. — Или това е нещо ново?

В шест часа вече бях във фоайето на блока и чаках Рейнджъра, Бях се изкъпала и парфюмирала и с прическа загатваща за сексуална разкрепостеност. Барът на Майк е място за сваляния, често посещавано от бизнесмени, в шест часа вече навярно бе пълен с костюмирани мъже с търсещи погледи, така че и аз се бях облякла по подходящ начин. Бях си сложила сутиен „Уондърбра“, който наистина правеше чудеса. Върху него бях облякла бяла копринена риза, разкопчана точно до мястото, където той вече ставаше видим. Полата на черния ми копринен костюм бе навита на кръста, за да бъдат краката ми по-разголени. Самия кръст бях обвила с колан от имитация на леопардова кожа. Краката ми, този път с чорапи, бяха обути в обувки с петнадесетсантиметрови токове от модела, известен като „чукай ме“.

От асансьора излезе господин Моргантал и ми смигна.

— Леле, какво страхотно маце! Ще се сваляме ли?

Господин Моргантал бе на деветдесет и две години и живееше на третия етаж, точно до госпожа Делгадо.

— Закъснял си — казах му. — Имам други планове.

— И по-добре. Вероятно щеше да ме умъртвиш — каза господин Моргантал.

Рейнджъра дойде с мерцедеса и спря до вратата. Мляснах господин Моргантал по бузата и излязох, като въртях кръшно бедра. Качих се в мерцедеса и кръстосах крака.

Рейнджъра ме огледа и се усмихна.

— Казах ти да привлечеш вниманието му, не да предизвикваш граждански вълнения. Може би няма да е зле да закопчееш още едно копче.

Погледнах го кокетно, като си давах вид, че флиртувам. Всъщност кокетниченето ми не бе съвсем престорено.

— Защо, не ти ли харесвам? — Нека Морели да се пука от яд.

Рейнджъра посегна и разкопча следващите две копчета, като ме разголи до кръста.

— Щом държиш да знаеш, на мен ми харесваш ей така. — Усмивката не слезе от лицето му.

Дявол да го вземе! Веднага закопчах копчетата.

— Много искаш — казах му. Така, значи не се бои от блъфирането ми. Няма защо да се паникьосвам. Просто не трябва да забравям случилото се. Не съм готова за Рейнджъра!

От блока излезе господин Моргантал и шеговито ни се закани с пръст.

— Боя се, че току-що развалих репутацията ти — каза Рейнджъра и включи на скорост.

— Може би по-скоро ми помогна да оправдая очакванията ти.

Прекосихме града и паркирахме на половин пряка от бара, разположен на отсрещната страна на улицата. Рейнджъра измъкна снимка от сенника.

— Това е Райън Перен. Редовен посетител. Идва в бара всеки ден след работа. Изпива по две питиета. След това се прибира. Никога не паркира колата по-далеч от половин пряка от бара. Знае, че търговецът на коли се опитва да си я прибере, и е нервен. Излиза през няколко минути, за да проверява дали е на мястото си. Задачата ти се състои в следното: трябва да не откъсва поглед от теб, а не от колата. Трябва да го задържиш в сградата.

— Защо ще му я отнемате точно тук?

— Защото след като се прибере, я оставя в заключен гараж, до който хората на търговеца нямат достъп. Когато пък е на работа, я оставя в охраняван паркинг, където служителите се отнасят сериозно към коледните премии. — Рейнджъра протегна показалец, за да изобрази пистолет. — Освен това Перен винаги е въоръжен и реакциите му не са забавени. Точно заради това работата трябва да се свърши цивилизовано. Никой от нас не иска кръвопролития.

— Този мъж какво работи?

— Адвокат е. Бъкан е с пари.

Покрай нас се плъзна тъмнозелен ягуар. На улицата нямаше свободни места за паркиране. В самия край на улицата една кола освободи едно място и ягуарът се шмугна в него.

— Извади късмет — коментирах.