Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

— С групов секс се занимаваме всеки четвъртък — казах. — Правим го в четвъртък. Ако не намерим мъж, гледаме телевизия.

— Искаш ли още едно питие? — попита Перен.

И в същия миг излетя от стола си, стовари се върху една маса, масата се разпадна, а Перен остана да лежи на пода. Неподвижен като камък, с разперени ръце и крака, с широко отворени очи и уста. Приличаше на голяма мъртва риба.

Вледенена от уплаха се извърнах и почти се сблъсках с Бенито Рамирес.

— Не трябва да се държиш като курва, Стефани — каза Рамирес с мек глас и смахнати очи. — На Шампиона не му е приятно да те вижда с други мъже. Да гледа как те опипват. Трябва да се пазиш за Шампиона. — На лицето му се появи едва доловима налудничава усмивка. — Шампиона ще направи някои неща с теб, Стефани. Неща, които никой не е правил с теб. Питала ли си Лула на какви неща е способен Шампиона?

— Какво правиш тук? — изкрещях. С едното си око следях Перен. Страх ме бе да не се изправи и да не затича към колата си. С другото си око наблюдавах Рамирес. Боях се, че ще извади нож и ще ме изкорми като коледна пуйка.

— Не можеш да избягаш от Шампиона — прошепна Рамирес. — Шампиона вижда всичко. Шампиона видя как пазаруваш шоколади през нощта. Какво има, Стефани, не можеш да спиш ли? Шампиона може да ти помогне. Шампиона знае как да приспива жените.

Стомахът ми се сви и цялата се облях със студена пот. Въобще не го бях забелязала. Значи ме е дебнел, следял е всичките ми движения, наблюдавал ме е. А аз през цялото време не го бях забелязала. Вероятно все още бях жива само защото Рамирес обичаше да си играе на котка и мишка. Само защото обичаше миризмата на чуждия страх. Обичаше да изтезава, да удължава болката и ужаса.

В хода на времето се бе появила черна дупка. Всички посетители, с изключение на мен и Рамирес, бяха изпаднали във вцепенение. Сега всички се бяха изправили на крака.

— Какво става тук, по дяволите? — изкрещя барманът и тръгна към Рамирес.

Рамирес само го погледна и барманът веднага отстъпи.

— Виж какво, мой човек — извика барманът. — Ако имаш проблеми, решавай ги навън.

Междувременно Перен се бе изправил. Краката му все още трепереха. Бе вперил поглед в Рамирес.

— Ама ти откачен ли си? Ти нормален ли си?

— Шампиона не обича да му говорят по такъв начин — каза Рамирес и очичките му напълно изчезнаха в главата му.

Един едър безврат мъж се притече на помощ на Перен и каза на Рамирес:

— Остави човека на мира.

Рамирес се обърна към него.

— Никой не казва на Шампиона какво трябва да прави.

Тряс! Едно кроше на Рамирес докосна безвратия и безвратият се срина на пода.

Перен извади пистолет и стреля по Рамирес. Всички посетители се юрнаха към изхода. Всички, с изключение на Перен, Рамирес и моя милост. Барманът крещеше в телефонната слушалка и искаше от полицаите да побързат. През отворената врата видях движеща се платформа със зелен ягуар на борда.

— Не обичам полицията — каза Рамирес на бармана. — Не трябваше да викаш полицията. — Плъзна още веднъж празния си поглед по мен и излезе през задната врата.

— Беше ми приятно — казах на Перен. — Време е обаче да тръгвам.

В бара влезе Рейнджъра, огледа се, поклати глава, усмихна ми се и каза:

— Знаех си, че няма да ме разочароваш.

Мерцедесът на Рейнджъра бе паркиран пред бара на Майк. Качихме се и потеглихме преди Перен да успее да излезе на тротоара.

— Добре ли си? — попита Рейнджъра.

— Никога не съм се чувствала така добре.

Рейнджъра още веднъж ме погледна одобрително.

— Е, може и да съм малко замаяна — казах. — Май не биваше да изпивам цялата чаша.

Доближих се до Рейнджъра. Изглеждаше много добре. Много по-добре от дребния мошеник Морели.

Рейнджъра намали скоростта пред един светофар.

— Ще ми обясниш ли каква беше тази стрелба?

— Перен стреля. Никой не пострада обаче. — Усмихнах се на Рейнджъра. Не изглеждаше толкова страшен, след като си изпил на екс „Бомбайски сапфир“.

— По теб ли стреля?

— Не. Появи се един тип, на когото не му стана приятно, че Перен разговаря с мен. Последва кавга. — Докоснах диамантената обица на Рейнджъра и казах: — Красива е.

— Ти колко чаши изпи?

— Само една, но голяма. Не нося много на пиене.

— Ще трябва да го запомня — каза Рейнджъра.

Не разбрах какво има предвид. Надявах се да е нещо, свързано със секса и с обладаването ми.

Рейнджъра спря пред входа на блока ми. Изпитах разочарование. Това означаваше, че просто ме оставя у дома. А можеше да паркира колата и да се отбие при мен за една последна чашка… или за нещо друго.