Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

— Пак ще се видим — каза той, обърна се и тръгна към колата си.

— Не е букмейкър — каза Рейнджъра, без да отлепва ръка от ключицата ми.

Обърнах се към него. Реших, че е добре между двама ни да има някакво разстояние.

— Защо трябваше да го сплашваш?

Рейнджъра се усмихна.

— Според теб сплаших ли го?

— Не особено.

— И аз така мисля. Той има основание да не се плаши.

— Ще сгреша ли, ако кажа, че не ти стана симпатичен?

— Просто съм предпазлив. Беше въоръжен и лъжеше. И отгоре на всичко е ченге.

Всичко това вече ми бе известно, така че казах:

— От няколко дни ме следи. Досега беше безобиден.

— Какво търси?

— Не знам. Нещо, което има връзка с Фред. Засега знае повече от мен. Следователно си струва да не прекъсваме играта. Според мен е федерален агент. Мисля, че е инсталирал в колата ми сигнално устройство, за да може да ме следи. Полицаите от Джърси са твърде бедни, за да си позволяват такъв лукс. Вероятно работи в тандем с партньор, който също ме следи. Досега обаче не съм го открила.

— Той дали е разбрал, че ти е станал ясен?

— Да, обаче не желае да говори по въпроса.

— Ще ти помогна да решиш проблема със следенето — каза Рейнджъра и ми подаде комплект ключове.

— Какво е това?

— Изкушението — каза Рейнджъра и посочи едно чисто ново черно „Порше Бокстър“.

— Би ли се изразил по-конкретно? Какво изкушение имаш предвид?

— Изкушението да достигнеш нови хоризонти.

Не ми се щеше да се замислям за разбиранията на Рейнджъра за нови хоризонти. Според мен тези негови нови хоризонти се намираха прекалено близко до пъкъла за моя вкус. На начинаещите се предлагаше кола, чието притежание може би не бе съвсем издържано от законова гледна точка.

— Къде ги намираш тези коли? — попитах. — Имам чувството, че разполагаш с неизчерпаеми запаси от скъпи нови черни коли.

— Имам си източник.

— Това порше да не е крадено?

— Има ли значение?

— За мен има.

— В такъв случай, не е крадено.

Поклатих глава.

— Колата наистина е страхотна. Много ценя предложението ти, обаче не мога да си позволя кола като тази.

— Още не знаеш каква е цената й — каза Рейнджъра.

— Да не би да струва под пет долара?

— Не е за продан. Фирмена е. Ще я получиш, ако продължиш да работиш с мен. С този буик ми разваляш имиджа. Всички, които работят при мен, карат черни коли.

— Е, не бих искала да развалям имиджа ти.

Рейнджъра просто продължи да ме гледа.

— Това благотворителност ли е? — попитах.

— Сама си отговори на този въпрос.

— Да не би да трябва да продам душата си?

— Не купувам души — каза Рейнджъра. — Не съм в този бизнес. Колата е инвестиция. Част от трудовите взаимоотношения.

— И какво се иска от мен в рамките на тези трудови взаимоотношения?

— Ще има най-различни задачи. Не си длъжна да ги приемаш, ако ти се сторят неприятни.

— Всичко това да не го правиш само за да се забавляваш? За да провериш на какво съм готова за една скъпа кола?

— Е, това любопитство би се вместило някъде в средата на списъка на мотивите ми — каза Рейнджъра и си погледна часовника. — Имам делова среща. Карай колата и мисли.

Неговият мерцедес бе паркиран до поршето. Той седна зад кормилото и потегли, без да ме поглежда.

Почти щях да припадна. Подпрях се на поршето, за да не се олюлявам, и веднага отдръпнах ръката си, за да не оставя отпечатъци.

Прибрах се в апартамента си и потърсих Ранди Бригс. Портативният му компютър бе на масичката, но якето му го нямаше. Замислих си дали да не прибера всичките му неща в двата куфара, да ги оставя в хола и да заключа вратата на моята стая, но се отказах.

Отворих една бира, обадих се на Мери Лу и казах:

— Помощ!

— Каква помощ ти трябва?

— Той ми даде кола. И ме докосна. — Огледах се в огледалото на хола, за да проверя дали не съм дамгосана.

— Кой какво ти е дал и за какво въобще говориш?

— За Рейнджъра.

— Подарил ти е кола?

— Каза, че било инвестиция в трудовите ни взаимоотношения. Какво може да означава това?

— Каква е колата?

— Ново порше.

— Значи най-малкото орален секс.

— Дръж се сериозно!

— Всъщност права си… Това предполага нещо повече от орален секс. Например задна прашка.

— Ще върна колата.

— Стефани, та това е порше!

— Струва ми се, че флиртува с мен, но не съм съвсем сигурна.

— Как флиртува?

— С физически допир.

— Колко физически?

— Докосва ме.

— Боже мой! И къде те докосна?