Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

Тупнах го лекичко по главата и казах:

— Дръж се възпитано.

— Какво ти е на лицето? — попита го баба.

— Внучка ти ме преби.

— Без майтап? — попита баба. — Амчи хубавичко те е пребила.

Баща ми, който седеше пред телевизора, се обърна и възкликна:

— Боже, какво е пък това?

— Това е Ранди — отговорих.

— Не е ли малко нисичък за теб?

— Не ми е гадже.

Баща ми отново впери поглед в екрана.

— Слава Богу.

На масата имаше пет прибора.

— Кой е петият?

— Мейбъл — каза майка ми. — Баба ти я покани.

— Реших, че ще е добре да я поразпитаме — каза баба. — Така ще разберем дали не крие нещо.

— Никакви разпити не ща — каза й мама. — Ти покани Мейбъл на вечеря и точно това ще стане. Ще изкараме една приятна вечер.

— Разбира се — каза баба. — Според мен обаче няколко въпросчета няма да й навредят.

Пред къщата хлопна вратата на кола и всички тръгнахме към антрето.

— Що за кола кара Мейбъл? — попита баба. — Това не комбито.

— Мейбъл си купи нова кола — казах. — Каза ми, че комбито било прекалено голямо.

— Много добре е направила — каза мама. — Време й е да се научи да взима самостоятелни решения.

— Права си — съгласи се баба. — При това положение обаче дано извади късмет Фред наистина да е мъртъв.

— Кои са Мейбъл и Фред? — попита Бригс. Обясних му накратко.

— Екстра — каза Бригс. — Започвам да харесвам това семейство.

— Донесох кекс — каза Мейбъл и подаде кутия на майка ми с едната си ръка, а с другата затвори вратата. — С плънка от сливи. Знам, че Франк обича сливи. — После надникна в хола и извика: — Здравей, Франк!

— Здрасти, Мейбъл — отвърна баща ми.

— Хубава кола имаш — каза баба на Мейбъл. — Не те ли е страх, че ще си имаш разправии с Фред, когато се върне?

— Не трябваше да изчезва — каза Мейбъл. — И откъде да знам дали ще се върне? Поръчах и нова спалня. Утре ще я докарат. И нови матраци.

— Чудя се да не би именно ти да си пречукала Фред — каза баба. — Да си го направила заради парите.

Майка ми изтърва купа грах с майонеза върху масата.

— Мамо!

— Е, нищо де, просто ми мина през ума — каза баба.

Всички насядахме около масата. Майка ми постави уиски със сода пред Мейбъл и бира пред баща ми. След това донесе детска възглавничка за Бригс и каза:

— Ползвам я, когато идват внучетата ми.

Бригс ме погледна.

— Става дума за децата на сестра ми Валери — казах.

— Значи хич те няма и в състезанието по раждане на внучета — каза той.

— Имам си хамстер — отвърнах.

Баща ми си поигра с вилицата с къс печено пиле и след това посегна към картофеното пюре.

Мейбъл преполови уискито си.

— Какво друго ще купуваш? — попита я баба.

— Може да попътувам малко — каза Мейбъл. — Мога да посетя Хаваите. Или да отида на туристическо пътешествие с кораб. Открай време мечтая за това. Разбира се, не веднага. Ще изчакам Стефани да намери онзи човек. Това може да ускори нещата.

— За какъв човек става дума? — попита баба.

Предадох й разказаното от жената от „Гранд Юниън“.

— Значи вече има някакъв напредък — коментира баба. — Това е добре. Сега остава само да открием онзи мъж. — Обърна се към мен. — Подозираш ли конкретно някого?

— Не.

— Абсолютно никого?

— Ще ти кажа кого подозирам аз — вметна Мейбъл. — Подозирам боклукчийската компания. Там не обичаха Фред.

Баба размаха пилешкото бутче, което държеше.

— Това и аз си го помислих. На тази боклукчийска фирма не й е чист косъмът. Довечера ще отидем на бдението, за да научим нещо повече. — Хапна малко пилешко, замисли се и ме попита: — Ти нали разговаря с покойния, когато ходи при боклукчиите? Как изглеждаше? Възможно ли е да е бил човекът, който е взел Фред в колата си?

— Би могъл да съответства на описанието.

— Много жалко, че и този път ковчегът ще е с капак. Ако беше без капак, можеше да вземем жената от „Гранд Юниън“, за да ни каже дали това не е бил Липински.

— Дойде ми нещо наум — каза баща ми. — Защо не вземеш да сложиш Липински заедно с други в редица за разпознаване?

Баба го погледна.

— Мислиш ли, че ще разрешат? Сигурно вече се е вкочанил.

Майка ми тежко въздъхна.

— Човек не остава вкочанен — каза Мейбъл. — После пак се размеква.

— Има ли сос? — попита баща ми. — Някой ще ми подаде ли соса?

На лицето на баба се изписа вдъхновение.

— Довечера ще дойдат много роднини на Липински. Може би някой от тях ще ни даде негова снимка! След това ще можем да я покажем на жената от „Гранд Юниън“.