Джанет Еванович - Десетте Божи заповеди

— Ами всъщност… — започнах аз.

Джо ме целуна по врата.

— Старая се.

— Виждам бебета — каза Бела. — Ще ми родиш нови правнучета. Тези неща ги знам. Мога да те урочасам. — Потупа ме по корема. — За тази нощ си готова. Тази нощ е подходяща.

Обърнах поглед към Джо.

— Не се безпокой — каза той. — Защитен съм от уроки. Освен това уроки няма.

— Няма ли? — каза Бела. — Урочасах Рей Барколовски и всичките му зъби изпадаха.

Джо погледна ухилено баба си.

— Рей Барколовски страдаше от пародонтоза.

Бела поклати глава и каза:

— Днешните млади в нищо не вярват. — Хвана ме за ръката и ме помъкна със себе си. — Ела с мен. Трябва да ти представя семейството.

Отново се обърнах към Джо.

— Помогни ми!

— Пълнолетна си — отвърна Джо. — Много се нуждая от едно питие. От едно голямо питие.

— Това е Луис, братовчед на Джо — каза баба Бела. — Луис слага рога на жена си.

Луис приличаше на тридесетгодишен бухнал бял хляб. Мек и закръглен. В момента се тъпчеше с хапки. До него бе застанала дребна жена с матова кожа. От начина, по който го гледаше, останах с чувството, че са женени.

— Я, баба Бела! — успя да изкряка той с уста, пълна с кюфтенца от раци. — Никога не бих…

— Млъкни — каза му бабата. — Не се опитвай да ме лъжеш, че ще те урочасам.

Луис се опита да преглътне и се хвана за гърлото. Лицето му първо почервеня, а после придоби лилав цвят. Започна да маха с ръце.

— Задави се! — казах.

Баба Бела докосна окото си с пръст и се усмихна като злата вещица от „Вълшебника от Оз“.

Ударих силно Луис с юмрук между плешките и кюфтенцето изскочи от устата му.

— Ако още веднъж изневериш на жена си, следващия път ще те убия — каза му баба Бела. После се обърна към мен.

— За мъжете от рода Морели трябва да знаеш едно: нищо не трябва да им се разминава безнаказано.

Дойде Джо, подаде ми чаша и попита:

— Как е?

— Всичко е наред. Баба Бела урочаса Луис. — Отпих една глътка. — Това шампанско ли е?

— Да. Не можах да ти намеря цианкалий.

Към осем вечерта келнерките започнаха да разтребват масите, оркестърът продължи да свири, а италианските дами останаха да танцуват сами на дансинга. Между масите тичаха пищящи и смеещи се деца. Повечето гости се бяха преместили до бара. Мъжете от рода Морели пушеха пури и разговаряха.

Джо Морели, пренебрегнал ритуала с пурите, се беше изтегнал в едно кресло и изучаваше с поглед копчетата на роклята ми.

— Сега бихме могли да се измъкнем, без никой да забележи.

— Ще ни забележи баба ти Бела. Не е престанала да гледа насам. Току-виж решила пак да урочаса някого.

— Аз съм любимият й внук, така че за мен не съществува такава опасност — каза Морели.

— Значи не те е страх от нея?

— Страх ме е само от теб — каза Морели. — Искаш ли да танцуваме?

— Та ти танцуваш ли?

— Когато е необходимо — да.

Бе седнал близо до мен и коленете ни се докосваха. Приведе се, пое ръката ми и целуна дланта ми. Почувствах как всичките ми кости се размекват и започват да се втечняват.

Дочу се тракането на остри като ножове токчета и с периферното си зрение забелязах нещо златисто.

— Преча ли на някого? — попита Тери Гилмън с усмивка от лъскаво червило и хищни и съвършени бели зъби.

— Привет, Тери — каза Джо. — Какво има?

— Франки Русо буйства в мъжката тоалетна. Жена му си била хапнала картофена салата от вилицата на Хектор Сантяго.

— И какво искаш? Да поговоря с него?

— Или да поговориш, или да го застреляш. Тук само ти имаш законно право на това. Страхотна дандания е вдигнал.

Морели целуна още веднъж ръката ми и каза:

— Почакай ме тук.

Тръгнаха заедно и за миг се усъмних, че отиват именно в мъжката тоалетна. „Не бъди глупава — рекох си. — Джо вече не е такъв.“

Минаха пет минути и усетих, че започва да ми се повишава кръвното. Започнах даже да чувам странни звуци, идващи отдалеч. След миг внезапно осъзнах, че звукът идва съвсем отблизо. Звънеше мобифонът в чантата ми.

Обаждаше се Санди.

— Тук е! — каза тя бързо. — Изведох кучето, надникнах в прозореца на семейство Рузик и го видях! Седеше и гледаше телевизия. Лесно го забелязах, защото лампите бяха запалени, а госпожа Рузик никога не спуска щорите.

Благодарих й и набрах номера на Рейнджъра. Никой не отговори, така че оставих съобщение. Позвъних и на телефона в автомобила и на мобифона. И там нямаше отговор. Потърсих го на пейджъра и оставих номера на мобифона си. Барабаних с пръсти по масата цели пет минути, докато чаках отговор. Никой не се обади. И Джо не се появи. Имах чувството, че косата ми започва да дими.